When everything disappears

Chapter 5

*Гледната точка на Бруклин*
Това са те... One Direction!!! - гласът на водещият обяви и аз насочих погледа си към сцената. Имахме вип места,стояхме буквално пред сцената. Бяхме най-отпред от всичките тези момичета,до нас стояха единствено някакви фотографи. Гледах към петте момчета,които се усмихваха леко и помахваха на феновете. Музиката започна и момчетата се приготвиха. Щях да чуя за първи път тяхна песен.Бях слушала всички техни кавъри от X factor, но не бях чувала техните оригинални песни.
Песента започна, а аз почуквах с пръсти заедно с бийта. Огледах всички момчета един по един. Започнах със Зейн,който беше с половин усмивка.Той изглежда се чувстваше комфортно на сцената и от време на време махаше весело на феновете. Очите ми се преместиха към Лиам. Неговата усмивка бе пълна и той изглеждаше весело. Лиам сякаш принадлежеше на сцената и не пропиляваше и секунда от престоя си на нея. Хари танцуваше наоколо като....балерина? Той просто се забавляваше,докато пееше. Дори се смееше по някое време. Брат ми ли...? Той просто се наслаждаваше. Накрая погледът ми се спря на русото момче.Усмивка бе изписана на лицето му, докато пееше. Но погледът му сякаш не бе отправен към феновете. Той гледаше в моята посока.Усмихнах се и помахах на Найл.Той погледна за миг настрани, след което ми се усмихна и ми помаха обратно.
- Те са добри! - Сандра се наведе към мен и ми прошепна. Аз кимнах. Бяха още по-добри отколкото по времето в X factor.
- Колко пъти вече са пели тези песни? - попитах аз без да свалям очи от тях.
- Стотици.И ще ги пеят още много пъти по време на турнето в САЩ! -  Сандра се засмя.
- Те са наистина трудни за изпълнение! -  добавих аз. Започна песен наречена ''More Than This" Гласовете на всички от момчетата бяха специални ,но само от един ме побиваха тръпки. Имах чувството ,че съм чувала тази песен преди. Всъщност,аз я бях слушала много пъти преди. Гласа на Найл ме довеждаше до куп емоции...
Плашеше ме факта ,че това напълно непознато ирландско момче ме водеше до такива емоции и чувства.Започвах да си мисля,че Луи не ми бе казал абсолютно всичко.
- Вие момчета бяхте невероятни! -  усмихнах се на петте момчета стоящи пред мен. - Имам чувството, че се запознавам с някоя известна личност или нещо подобно!
- Ти  вече познаваш с известна личност!  - Хари намигна,а Зейн извъртя очи.
- Радвам се, че ни харесваш! - Луи се ухили насреща ми.
- Имам въпрос,между другото... -  започнах,като ги погледах сякаш искайки разрешение, за да задам въпроса си.
- Окей ъм...вие двамата срещате ли се? - Погледнах към Хари и Луи,които се изгледаха наистина странно. - Видях няколко Лари Стайлинсън плаката...Помислих, че са смесили имената ви. Вие бихте били наистина сладки заед-...
- Не! Ние не излизаме!!! - Хари заяви твърдо,докато момчета се смееха с цяло гърло.
- Оу,добре,...но бихте били сладка двойка.Така...имаш ли си приятелка, Луи? - намигнах на по-големият си брат.
- Всъщност да! - Луи ми се изплези.
- Това е напълно нова информация. Е,как се казва тя?Аз харесвам ли я? -  изстрелях аз.
- Името и е Елинор..и ти наистина я харесваш.Вие двете се разбира добре! - Луи се усмихна.
- Е,кой друг си има приятелка? -  запитах аз.
- Аз имам. Казва се Роузи.Може да се запознаете съвсем скоро,когато сме в Чикаго.И моят любовник е Луи! - Хари хвърли флиртаджийски поглед към брат ми . Аз се засмях и кимнах.
- Аз също имам,името и е Даниел. Вие сте се виждали само веднъж,но ти я харесваш! - Лиам имформира.
- Странно е това,че някой ми казва кой харесвам... - засмях се леко,но всъщност леко ме притесняваше.
- Аз съм свободен! - Зейн се обади,а Лиам го побутна леко. - За сега... -  добави Зейн.
- Аха...А ти? - погледнах към Найл,като очите му се местиха между Луи и Лиам. Изглеждаше наистина несигурен.Лиам му кимна леко.
- Ъм... - той направи пауза,овлажнявайки устните си. -  Имам красива и невероятна приятелка!
- Ахa... - аз кимнах,опитвайки се да избегна очен контакт с Найл. Сърцето ми сякаш се счупи на хиляди малки парченца след думите му. Бях объркана от влиянието на думите му върху мен. Това,че той има приятелка ме разстрои,но също се радвах за него. Бях страшно объркана от всичките тези емоции.
- Добре,готови ли сте за подписването? - Пол попита момчетата,а те кимнаха колективно. Преди да тръгнат Лиам се опита да ме прегърне,но аз потрепнах без да го обмисля. Той изглеждаше леко шокиран. Отдръпна се и се извини.
- Не,аз трябва да се извиня...просто не съм свикнала с вас все още... -  опитах да се извиня.
- Не бях мислил за това,беше инстинктивно. -  Лиам се опита да обясни.
- Не,разбирам...съжалявам! -  изчервих се. Всички тези момичета отвън биха дали всичко за само една прегръдка от тях.
- Трябва да вървим, ако не искате да закъснеем! -  Пол им напомни.Момчетата тръгнаха,като ми помахаха леко на излизане. Луи дойде до мен и бързо целуна главата ми.
- Пиши ми, ако има нещо,окей? -  Луи ме погледна загрижено.
- Не е нужно да се държиш с мен, сякаш съм на пет! - скръстих ръце.
- Знам, просто след като се случи това,а после и това с твоят при-... -  Той спря. - ...Имам предвид...просто съм загрижен за теб!
- Върви,аз ще бъда добре със Сандра! - усмихнах се.
Какво ли щеше да каже Луи преди да спре да говори? Какво се бе случило през тези три години,че всички да са толкова загрижени за мен? И защо трябваше да губя тъпата си памет и да забравя всичко?!