When everything disappears

Chapter 28

*Ретроспекция*
- Лицето ти , когато чу клаксона на колата! - казах, смеейки се. Сложих ръце на стомаха си като опит да си поема въздух.
- Не беше чак толкова смешно. - отвърна сърдито Найл, докато усмивка играеше по бледо розовите му устни.
- Да беше и още как. Изглеждаше сякаш си изцапал гащите . -
- Беше по-силно, отколкото очаквах! - аргументира се момчето, използвайки го като извинение.
- Беше възхитителен. - отвърнах,вече спокойна.
Усмивката му стана още по-широка от преди, докато ръцете му заобиколиха кръста ми. Придърпа ме по-близо, така че да докоснем нослета.
- Ти си възхитителна! - прошепна Найл, дъхът му гъделичкаше брадичката ми.
- Казваш го само защото, ако кажа на Луи, че първата ни среща е минала ужасно, той ще те убие. - въздъхнах напълно наясно с близостта ни. Сърцето ми биеше бързо и имах чувството, че щеше да се пръсне заради пеперудите из стомаха ми.
- Вярно. - призна си русокоското.
- Добре, честен си! - засмях се. Сините му очи срещнаха моите. Докато осъзная какво всъщност се случва, устните му бяха върху моите. Те бяха топли и меки и имах чувството, че ако бях целунала облак щеше да е същото.
Скоро лицето на Найл се отдалечи на няколко сантиметра от моето, докато ми се усмихваше.
- Щом казваш, че съм честен тогава ще кажа съвсем честно, че според мен това е началото на нещо голямо!

*Сегашно време*
- Брук,добре ли си? - гласът на Найл бе първото нещо, което чух след като си спомних първата ни целувка.
- Фантастично! - широка усмивка бе изписана на лицето ми.
- Как беше на луната? - попита самодоволно, все още на близко разстояние от лицето ми.
- Беше страхотно! Лол. - отвърнах саркастично. Усетих устните му върху челото ми.
- Не, сериозно да не би целувката да те отведе на друг свят? Защото  нямаше никакъв признак, че дишаш няколко секунди.
- Е...изглеждаше възхитително, когато чу клаксона на колата, Луи щеше да те убие, ако беше провалил първата ни среща и си честен... - правех опити да изглеждам сериозна, но не ми се получаваше.
Объркване се четеше в очите на приятеля ми.
- Няма начин ти...ти си спомни първата ни целувка?
- Разбира се, аз съм възхитителна. - усмихнах се широко,а изражението на Найл наподобяваше това на малко дете на връх Коледа. Той ме придърпа към него, така че можех да усетя одеколона му.
- И винаги ще бъдеш! - отвърна Найл, потупвайки нослето ми.
Сгуших се в него, щастлива.