When everything disappears

Chapter 24

- Чао! Ще се видим скоро, обещавам. Яж си зеленчуците и ми се обаждай, когато поискаш, ще имаме много скайп разговори, обещавам! - казах, отдръпвайки се от Дейзи след дълга прегръдка. Тя ме погледна намръщено.
- Обещанията не означават нищо, ако не се спазят! По-добре го прави или ще кажа на мама да те прибере у дома. - обяви тя, скръствайки ръце.
- Добре, звучи като сделка. - подадох кутрето си в знак, че сделката е сключена. Дейзи подаде и своето, след което отиде при Луи.
- Знам, че ще си добре с момчетата ,скъпа. Имам си Лоти да ми помага, така че не се тревожи. Може би ще се видим преди да заминете за USA ,а ако през това време решиш нещо друго просто ми се обади. - каза бързо мама, а аз завъртях очи.
- Ще се обаждам, приятно пътуване. - целунах я по бузката преди да се отдръпна.
- И се грижи за брат си, чуваш ли?Бъди сигурна, че си почива достатъчно. - инструктира ме тя.
- Добре, но мисля, че това е работа на Елинор. - усмихнах се, знаейки, че брюнетката се грижи повече от добре за Луи.
- Обичам ви! - каза още веднъж мама, докато се качваше в колата. Брат ми дойде до мен и сложи ръка на рамото ми, докато махаме за довиждане. Таксито потегли и скоро се изгуби от погледите ни.
- Свободни сме! Може да направим парти! - започна да пляска с ръце синеокото момче. Засмях се на реакцията му.
- Не ,че ако мама беше тук не можехме да направим.
Той се засмя, повдигайки вежди. - Но сериозно, хайде да направим парти. Хари и Роузи се наслаждават на последния си ден заедно, Лиам има планове, а Зейн прави кой знае какво. Ще поканим Найл,Джош и още няколко мои приятеля.
- Не съм сигурна относно това... - отвърнах колебливо.
- Хайде де! Моля? - помоли Луи, цупейки се.
- Това проработи вчера, но мислиш ли, че кучешкия поглед ще проработи два пъти в рамките на едно денонощие? - повдигнах вежда.
- Да, защото нямаме нищо за вършене утре и ще имаме време да преодолеем махмурлука. Моля те. Няма да бъде прекалено щуро...Ще бъдем само няколко човека. - продължи да се моли по-големият ми брат.
- Ти не си нормален тийнейджър, така че вероятно от гостите ще са Леона Луис или Тейлър Суифт. - въздъхнах. - Но защо изобщо ме молиш, ти ще го направиш без значение дали аз ще се съглася или не. Но поне моля те покани няколко момичета. Моля.
- Ел ще бъде там. - каза успокоително Луи, ровичкайки нещо из телефона си.
- Тя ще е с теб, не с мен. Вероятно ще скучая в стаята си.
- Не, няма. Ще се забавляваш много, ще видиш. - отговори Луи с убедителна усмивка.
***
Големият апартамент бе претъпкан. Имаше хора навсякъде, на където се отправеше погледът ми. Непознати за мен хора идваха и ме прегръщаха. Изглежда всички те ме познаваха. Отправих се към кухнята за чаша вода.
Алкохолните напитки, оставени на кухненския плот не грабнаха вниманието ми. Отворих хладилника и извадих бутилка студена вода. Върнах се в големия хол, където всички танцуваха в ритъма на песента. Обмислях идеята просто да отида в стаята си и да не изляза до края на вечерта.
- Изглеждаш сякаш си се изгубила. - чух познат ирландски акцент. Обърнах се и видях усмихващия ми се Найл. Зарадвах се, че беше някой, когото познавах.
- Имам чувството, че имам клаустрофобия  с всички тези хора наоколо, казващи ми колко съм им липсвала и подобни. - отговорих аз.
- Нормално, ти познаваш само мен, Луи, Ел и Джош. - поясни Найл.
- Е, Луи и Елинор отидоха някъде и всъщност не съм много сигурна, че искам да знам къде. И ти и Джош изчезнахте мистериозно веднага щом пристигнахте. И така бях прегърната от стотина непознати, които не знаят, че не знам кои са. Защото ,ако знаеха едва ли някой щеше да си помисли О,хей тя претърпя инцидент и загуби паметта си, но сега се преструва че не е.
Найл ме прегърна силно, след което разхлаби хватката, поглеждайки ме в очите.
- Слушай. Просто не мисли за това. Хайде,ела да ти вземем напитка и да излезем на въздух. Мисля че имаш нужда да забравиш за всичко за малко.
- Да ме напиеш ли се опитваш?Какво добро гадже! - казах саркастично с усмивка. Оставих го да ме води към кухнята. Не бях сигурна какво искам да пия,затова Найл ми подаде нещо,имформирайки ме че ми е любимо.
- След теб, любов. - каза Найл, тръгвайки след мен към двора.
Когато вече бяхме навън седнахме на тревата. Найл се поколеба преди да поеме ръката ми в неговата. Усмивки бяха завладели лицата ни. Единствените движения, които извършвахме бяха да отпиваме от питиетата си.
Беше приятно. Осъзнах, че може би имам бъдеще с синеокото ирландско момче.

*Гледната точка на Джош*
- Ще се видим по-късно,приятел! - кимнах на момчето ,с което говорех до сега, отидох до хладилника и си взех поредното кенче бира. В далечината видях Елинор, която беше в компанията на още няколко момичета и не много далеч от нея Луи, който разговаряше с непознато за мен момче.
Погледнах ръчния си часовник.23:45
- Джооош! Здравей, Джоши! - чух познат глас. Обърнах се и видях Брук, очевидно на няколко питиета, която сега ми се усмихваше широко.
- Хей, Брук. Колко точно изпи? - попитах я, като я хванах през кръста, за да не падне.
- Найл ми даде...Ъгх..Той ми даде едно. Но после той тръгна и  чао-чао... - засмя се момичето.
- Добре и без да знам колко са знам, че са много. Нека те заведа в стаята ти. - казах на Брук, водейки я нагоре.
Брюнетката не спря да се смее.
- Ти...ти имаш много хубава брадичка. Знаеш ли...защо не станеш модел на брадички?
- Пристигнахме. - казах като отворих вратата на нейната стая и я сложих на леглото. - Време е за сън.
- Чакай! Чакай! Джошии. Изчакай две секунди. - започна да вика Брук, карайки ме да се обърна.
- Да, Брук?
- Трябва да направя нещо! Мога да го направя само сега...иначе ще си навлека неприятности. - повдигнах вежда.
Тя ме погледна в очите, усмихвайки се. Тогава нещото, което най-малко очаквах се случи.
Бруклин Томлинсън,гаджето на Найл Хоран,брюнетката с зелените очи туко-що ме целуна!