When everything disappears

Chapter 31

*Гледната точка на Бруклин*
На следващата сутрин слязох на долния етаж, във все още в полу-сънено състояние.
- Хей, спяща красавице! - Елинор се усмихна от близкия кожен диван и изглежда досега бе гледала телевизия. Кимнах в отговор, тръгвайки към кухнята, за да си направя закуска. Щом се върнах обратно при брюнетката осъзнах, че нямаше никой друг наоколо, което не бе обичайно.
- Къде са всички? - попитах учудено, докато сложих в устата си лъжица от вече залятата с мляко зърнена закуска.
- Репетиция! - тя забеляза разтревожената ми гримаса и продължи. - Казах им, че ще те закарам веднага щом се събудиш.
- Ти си красив ангел, обожавам те! - обявих развеселено, загребвайки последна лъжица. Елинор се засмя, след което се присегна към дистанционното устройство и спря телевизора.хНабързо изплакнах купата, в която до преди малко имаше зърнена закуска и се качих нагоре, за да се преоблека. Отидох до купа с дрехи, които не бях опаковала все още и облякох някои от тях. След около минута се срещнах с Елинор пред входната врата.
- Това трябва да е магия. Осемнадесет годишно момиче, което се преоблече, върна косата си в нормален вид и се гримира?Удивена съм! - рече бързо момичето, усмихвайки се весело.
Изплезих и се в отговор.
- Може ли да спрем за милкшейк?
- Разбира се! - Елинор отвори вратата за мен, покланяйки се леко. - След вас милейди!

След тридесет минути слушане на Тейлър Суифт, най-сетне се намирахме пред звукозаписно студио. Показахме личните си карти на двама от охраната и Елинор паркира. Ужасно. Изпаднах в истеричен смях, докато момичето започна да обвинява паркинга. Веднага грабнах Айфона си и запаметих момента като направих снимка.

BrookTommo: Wow, @EleanorJCalder е просто брилянтна в паркирането! 
pic.twitter.com/4MPLQfop

- Ти си груба,чао! - изстена Елинор, влизайки нацупена в студиото. Засмях се преди да побързам да я настигна. Показахме личните си карти на още трима охранители и най-накрая влязохме в голяма зала. Познати гласове нахлуха в ума ми и звучаха сякаш правеха всичко друго, но не и да репетират.
- ЕЛ И БРУК СА ТУК!!! - едно от момчетата, не можех да чуя кое точно беше от целия този шум, извика в микрофона. Гласът му се разнесе из цялата арена, карайки ме да потрепна. Скоро Елинор и аз бяхме затиснати от прегръдките на петте момчета. Почти нямах въздух. Добре де не беше почти. Нямах въздух.
- Какво правите? - промърморих в памучната тениска на Хари, която буквално бе залепена за устата ми.
- Прегръщаме те, разбира се! - отговори развеселено.
- Просто са отегчени от репетиции! - имформира ме Шанън. Тя беше нещо като техен хореограф.
- Не е вярно. Как си помисли изобщо, че ние някога бихме могли да се отегчим от това да стоим часове наред с микрофон в ръка? - попита Зейн саркастично, добавяйки фалшива усмивка.
- Имате десет минути почивка, след което Самър и Керълайн ще ви избират облекла. После отново ще репетирате. - въздъхна Шанън с раздразнение, преди да тръгне нанякъде.
- Толкова съм развълнувана, досега не съм слушала новите песни! - започнах да подскачам на място.
- Албума излезе. Искаш да кажеш, че не си го слушала?? - Луи ахна шокирано.
- Никой не ми го даде! - отговорих, скръствайки ръце недоволно.
- Ще променим това, щом се приберем! - кимна весело русокосият ми приятел, докато ръката му си почиваше на бедрото ми.
- Ще се обадя на Роузи, докато почивката не е свършила. - обясни Хари, изваждайки Айфон от задния си джоб.
- Да, аз не съм се чувал с Анди напоследък. Ще се видим после. - съгласи се Лиам. Зейн промърмори нещо за това колко дразнещи са всички тези влюбени двойки около него и отиде при Джош. Луи хвана ръката на приятелката си и я поведе на някъде.
- Е, разведи ме наоколо, искам да разгледам. - инструктирах Найл, веднага щом останахме сами. Той се усмихна и ме поведе на някъде.
- Ще те представя на стилистите ни. Е, ти вече познаваш Керълайн. Ще те запозная с другото момиче. Тя е сладка. - Найл и аз влязохме  в стая, пълна с дрехи.Имаше дънки,якета,сака,тениски,обувки и...шапки?...навсякъде. В средата на стаята бяха Керълайн и Лу, които държаха две закачалки в ръцете си и очевидно се опитваха да изберат облекло. Дребно момиче с дълга, къдрава коса се намираше в ъгъла на помещението и разпределяше тениски по цветове.
- Брук! Скъпа, как си? Не сме се виждали от много време! - възкликна Лу, като веднага пусна закачалката и тръгна към мен с разперени ръце. Прегърнахме се бързо и двете, усмихвайки се любезно на другата.
- Добре съм, наистина мина много време. - отговорих , все още чувствайки се малко странно да говоря с момичето. Все още не можех да проумея как хората знаеха всичко за мен, а аз за тях - нищо.
- Самър, ела и се запознай с приятелката ми! - Найл извика на красивото момиче, което в момента ме наблюдаваше с интерес. Тя се усмихна широко, показвайки изкрящо белите си зъби наяве. Имаше нежни черти и светла кожа, съчетана с пронизващи зелени очи. Беше очарователна.
- Ти трябва да си Брук! Радвам се да се запозная с теб. Запознах се с момчетата едва тази сутрин, но от тогава Найл не е спрял да говори за теб! - засмя се леко Самър. Синеокото момче наведе глава смутено, опитвайки се да прикрие зачервените си бузки.
- Радвам се да се запознаем също. Предполагам, че си ново попълнение за тура? - попитах, усмихвайки се.
- Точно така, това е нещо като обучение за мен. Керълайн ме учи да бъде страхотна. - Самър се засмя също.
Бях сигурна, че някое от момчетата ще се влюби в това сладко красиво момиче.
- На колко години си, ако не те притеснява? - попитах, мислейки си за това колко би я харесал Зейн например.
- Тъкмо навърших двадесет! Не се радвам всъщност, чувствам се стара! - въздъхна Самър драматично.
Преди да успея да отговоря, чух гласовете на останалите четири момчета, които нахлуха в стаята.
- Елинор е отпред. - имформира ме Луи. - Ако искаш отиди при нея.