When everything disappears

Chapter 7

Вече минаха три дни,а аз нямах никакви други спомени. Бях леко разочарована от себе си.Приключих с къдренето на дългата си,кестенява коса и тръгнах към банята.
- Готова ли си? -  Луи попита.
- Да,предполагам. - свих рамене,като погледнах надолу към облеклото си,което бе средна на дължина черна рокля с V-образно деколте.Косата ми бе накъдрена на едри букли,а малките синини по лицето ми бяха заличени с лек грим.
- Красива си - Луи ми се ухили,като ме прегърна.
- Да,сигурно... - завъртях очи и тръгнах към вратата на хотелската ми стая.
- Хей, къде изчезна усмивката ти напоследък? Липсва ми! - брат ми се намръщи.Усмихнах му се съвсем леко. Луи завъртя очите си. - Познавам те от осемнадесет години,знам кога усмивката ти е фалшива!
- Предполагам ,защото няма много поводи,заради които да се усмихвам напоследък... - отговорих и отидох при останалите момчета.Те всички отправиха погледи към мен за момент.
- Хей Бруклин,как си? - Хари започна.
- Добре съм,както и да е. Вие момчета ще имате изпълнение днес,нека не говорим за мен. - Найл леко повдигна веждата си,но аз му отвърнах с широка усмивка.Влязохме в черния ван,паркиран отпред и тръгнахме към студиото. През краткия път до там слушах разговора на момчетата.Отпуснах глава на студеното стъкло и затворих очи..
- Окей,право към съблекалнята - каза Пол,след като спряхме на паркинга. Трябваше да избирам дали да бъда в публиката или да стоя в съблекалнята. Избрах второто.
- Тя е много готина! - пошегува се Хари, като посочи една дама с големи гърди. Не обърнах особено внимание. Наистина не ми се обсъждаше бюста на някаква възрастна лейди. Като цяло момчетата не се бяха променили особено от последният ми спомен,преди три години.
- Може ли да използвам лаптопа ти? - помолих Луи,като направих кучешка муцунка. Това винаги действаше върху по-големия ми брат.
- Добре... - отговори Луи, като ми подаде лаптопа , а аз бях видимо учудена,че го получих толкова лесно. Всъщност нямах никаква представя какво да правя на него, тъй като момчетата ми бяха изтрили фейсбук профила,или поне бяха сменили паролата му. Започнах да пиша разни неща свързани с момчетата в гугъл. Излезе ми нещо наречено "twitter". Хъх. Може би имах профил там. Написах "Бруклин Тейлър Томлинсън", но не излязоха никакви резултати.

"BrookTommo"
бинго! Дадох на малката кутийка,за да видя повече.Разширих очи. Имах над двеста хиляди последователя.Това е голямо число.Всъщност си нямах никаква представа какво точно значеше "последователи".Без значение. Най-накрая открих нещо наречено "tweets" .Беше всичко,което съм писала.

BrookTommo:Изкарвам си страхотно в Ню Йорк.Обичам този град! Запознах се с няколко невероятни момичeта xx
Преди две седмици

BrookTommo: Луи до сега бяга насам-натам, след като изпи Йоркширски чай. Мамо,би ли ни изпратила още? :) х
Преди две седмици

BrookTommo: Phew,изморена съм! Не мога да повярвам колко луди неща се случиха по-рано. Горда съм от @OneDirection!
Преди две седмици

BrookTommo: Никога не поглеждайте назад. Всеки има лоши моменти,но винаги трябва да държиш главата си вдигната! x
Преди три седмици

BrookTommo: Хари мирише косата ми. Изглежда му харесва новият ми шампоан? xx
Преди три седмици

BrookTommo: Woah,страхотно шоу с Big Time Rush!Страшно се забавлявам! xx
Преди месец

BrookTommo: Липсват ми Лоти,Физи и близначките!Нямам търпение да ви видя отново,момичета :)! xx
Преди месец

BrookTommo: Очевидно не трябва да слагаш фолио в микровълновата. #LessonLearned
Преди месец

BrookTommo: Това момче тотално открадна сърцето ми. И излежда не иска да ми го върне.Ако бъда честна,аз съм напълно съгласна с това. #LoveYou xx
Преди месец

Замръзнах на място ,след като прочетох последното. Гадже? Никой не ми беше казвал абсолютно нищичко за това, че си имам гадже? Прегледах набързо по-старите туитове, за да открия нещо за него,но имаше единствено туитове от момчетата и за тях. Супер,те продължаваха да крият неща от мен.
Но защо никой не ми бе казал за това?Кой беше той?Дали момчетата са го харесвали? И дали сме скъсали през последния месец? Хиляди въпроси изникваха в съзнанието ми. Вгледах се отново в екрана. Чух гласа на момчетата и веднага затворих прозореца и пуснах игра с пинбол. Имам предвид,кой не обича пинбол?
- Печелиш ли? - подразни ме Хари като погледна в екрана.
- Ъх,да... - отговорих като потреперих леко.
- Какво има? -  Найл веднага дойде до мен и сложи ръката си върху моята.
- О,нищо, добре съм... - усмихнах му се леко. Опитах се да не поглеждам в кристално сините му очи,които ме гледаха загрижено. Беше ме страх,че ще се изгубя в тях.
- Трябва да започнем да говорим за не-...
- Момчета! Бързо на сцената! -  съобщи Пол,карайки момчетата бързо да напуснат стаята. Помахах им леко преди да излязат и отново се върнах към мислите си.
Трябваше да разбера истината.