When everything disappears

Chapter 42

Прозях се още веднъж. Предната вечер, вместо да спим, с Найл се разхождахме по плажа. Беше перфектно, не бях спала много, но какво от това. Пръстите ни се преплитаха многократно, усещах топлината на тялото му чрез малките целувки, които той оставяше по кожата ми. Напоследък спях по наистина малко часове, но животът ми бе твърде вълнуващ, за да го пропилявам в сън.
- Хей! Брук! Би ли ми подала бутилката с вода? - Джош извика от неговото си скрито място, зад барабаните. Телефонът му бе  плътно до едното му ухо, затова предположих, че говори с Лили. Огледах помещението обстойно, след което погледът ми се спря на масата, върху която стояха няколко бутилки вода.
- Внимавай на земята има каб-...
Не успях да чуя остатъка от съвета на Лиам, понеже усетих как политам към пода. Опитах се да не падна, но не успях да овладея тялото си. Предполагам, че нямам много добри рефлекси.
Усетих как остра болка се разпространяваше из тялото ми, щом главата ми буквално рикошира в сцената. В следващите няколко секунди имах чувството, че ще експлодира. Четири чифта ръце се озоваха на помощ. Зрението ми бе замъглено, да не говорим , че едва се държах на двата си крака. Всички из арената питаха дали съм добре. Сложих ръка на главата си. Болката бе непоносима, имах чувството, че в главата ми се намираха малки човечета, които подскачаха ожесточено.
Справям се отлично в самонараняването.
Петнадесет минути по-късно измрънках досадно, щом усетих голямата издутина на главата си. Просто чудесно.
- Сигурна ли си, че си добре? - попита ме някой от екипа. Вероятно бе тридесетия до сега.
- Да, просто цицина е. Ще се оправя. - отвърнах с лека усмивка. Момичето кимна, връщайки се обратно към обичайните си занимания. Изведнъж две ръце обвиха кръста ми, прегръщайки ме отзад. Веднага се обърнах към собственика на ръцете, усмихвайки се широко.
- Цицината на главата ти има същия размер като острова. - прошепна Найл в ухото ми.
- Кара ли ме да изглеждам по-хубава? Мисля, че подчертава линията на главата ми! - пошегувах се аз, преди устните на Найл да се срещнат с бузката ми.
- Красива си без значение какво,бебе!
***
Вечерта заспах лесно. Щом се прибрахме всеки влезе в индивидуалната си стая. Измих лицето и зъбите си, преоблякох се с пижама и взех лед за главата си. Щом бях готова буквално се хвърлих върху меката повърхност.
*Ретроспекция*
- Луи, искам само да знаеш, че без значение какво ще се случи, аз се гордея с теб! Ти си талантлив, без значение какво мислят те. Ти си брата, за който всяко момиче би си мечтало и те обичам с цялото си сърце! Журито ще осъзнае какъв невероятен човек си. Но ако все пак не го направят искам да знаеш, че винаги ще те обичам и ще те подкрепям! - казах бързо на Луи, дарявайки го с голяма прегръдка. Той ми се усмихна широко преди да поеме масивна глътка въздух. Водещия извика името му и Луи кимна за последен път, преди да се насочи към хилядната публика.
- И как е името ти? - попита един от съдиите. Усетих многобройни пеперуди, пърхащи из стомаха ми, щом брат ми се усмихна на публиката.
- Казвам се Луи Томлинсън!  Й отвърна той, след което чух радостни викове от към публиката.