Reversed songs {Yoonmin}

«1»

Малки капчици пот се стичаха по врата и челото на Юнги. Капеха от лицето му и мокреха или тениската му, или преминаваха през гърдите и корема. И не, не беше само заради страшната жега, задушаващия въздух след разхлаждащ дъжд и хората, които са го сгъчкали отпред и отзад. О, не! Притеснението сякаш взимаше превес над тези неща. На вид ти изглежда като хладнокръвен човек. В един миг - седи и чака на дългата опашка, а в следващия - може да ти се нахвърли, за дето си му изял поничката. Поне нямаше да ходи при другите изпълнители - Чон Чонгкук и Ким Намджун. Те доста често правеха дуети заедно с русокосия им известен приятел, затова сега са тук. Но не разполагаше с време за тях. А и не се интересуваше особено.

Все пак, колкото и бавно да се движеше целия процес на подписване, закупуване и ръкостискане с дадения идол, си имаше и своя край на безбройните изминали минути. И затова най-накрая и чернокосото момче можеше да си отпочине, сядайки срещу любимеца си върху меката тапицерия на стола. Подаде с трепереща ръка парите, чакайки да подпишат диска с новата песен - Lie. Не, Мин не бе някой откачен фен. На него му допадаше музиката му. Ако беше, до сега да си бе взел кичур от косата му.

Бе време да става, остана само да се ръкостиска с Джимин. Е поне си изживя мечтата за 1 минута.

Двамата направиха очен контакт. За първи път се почувства неловко в живота си до сега. Загледа се в очите на младия певец. Черни като катран. Бездушни. Сякаш нямаше признаци за живот. Дали? Изглеждаше все едно това не е някакъв човек. Просто тяло без душа. Или ако има такава тя е черна. Обладана от нещо.

Премигна и всичко се промени.Искрици на щастие засияха. Опитваше се да каже нещо с един поглед? До преди секунди изглеждаше като някой без капка емоции. А сега? Приличаше на малко дете, което се молеше за нещо сладко. Радост?Надежда? Това забелязваше в момента само.

Джимин извика охраната и му прошепна нещо. Певецът направи знак с ръка да последва възрастния мъж. Юнги, видимо объркан, изпълни заръката. Стигнаха до място, където са само те. Извади една цигара и предложи на чернокосия. Той отказа, след което и започна разговора.

- Ти си специален, Мин Юнги. Ти си избрания!Трябва да спасиш господин Парк!

- Моля?Аз? От какво да го спася?И откъде ми знаете името?! - почти не се задави със собствената си слюнка момчето.

- Отговорът се крие в песните им. Там търси. Само това мога да ти кажа. - изрече и хвърли почти изпушения фас на земята.- Вземи това листче с номера ми. Обади се , ако си открил нещо. - Отвори вратите пред него и тръгна на някъде.

- Хей чакай! - извика след мъжа, ала, когато искаше да го настигне, него го нямаше

"Ама какво стана?!" - запита се на ум Мин, докато вървеше към дома.

- - - - - - - - - - -

Здравейте реших да започна нова книга - хорър. Забелязах, че има малко такива, а и ми дойде музата. Ще се радвам, ако се чете и вотва.

Главите ще са по-кратки , от 200 думи до някъде 500-600, ще има и по-дълги, естествено.

Ъпдейтите определено ще са по-чести, но ясна представа кога - нямам. 2-3 пъти в седмицата ще са засега. Минимум 2.

Намислила съм многа неща за тази история, така че да видим какво ще стане.

А и баш такива дълги глави няма да има скоро :о