Reversed songs {Yoonmin}

«39»

Утрото беше слънчево, птичките чуруликаха, придавайки ободряваща обстановка, а нашите герои тъкмо седнаха на масата за да закусят.

Всички освен един, а именно Юнги.

Решиха да поизчакат малко, докато дойде.

Минаха 5,10,15 минути от последния път, когато Джин го извика, ала момчето така и не идваше.

- Абе няма да се съобразявам с някъв глезльо, искам да ям - започна Намджун, сънено и внимателно, взимайки една филийка хляб.

За негова жалост, това не остана незабелязано от готвача.

- Ей! - извика Джин, удряйки ръката на певеца - Ще закусим всички заедно!

Намджун си отдръпна ръката, мърморейки си ядосано.

Единственото, което достигна до другия Ким бе "Защо забога"

- Защото след вчерашния скандал искам да седнем и да поговорим като хората. - обясни с по-спокоен тон.

- Той иска отговори - включи се за първи път Джимин в разговора.

- А не е ли време да му ги дадем? - погледна го умно Сокджин.

- Аз не мисля, че е гот...

- Спрете всички! - прекъсна Чонгкук Намджун - Може би наистина вече се налага да му кажем цялата информация, която имаме. Момчето загуби близък приятел, тръгнал е на прав път със загадката. Но ако не му кажем, може просто да се откаже, а той ни е последната надежда. Знаете го отлично.

След кратката аргументация на младежа, настъпи тишина.

Джун беше прав, колкото и да не им се искаше на другите, трябваше да направят нещо по въпроса.

- Добре. Аз ще го извикам и ще обсъдим нещата. Сега. - заяви Джимин

Останалите кимнаха, а Парк отпраши към стаята на Мин.

Ала там го чакаше неприятна изненада.

- Момчета - провикна се певецът - Мисля, че трябва да дойдете да видите нещо.

Когато цялата групичка беше пред вратата на Юнги, останаха с отворени усти.

В стаята нямаше никой, а по-лошото беше, че вещите на момчето също ги нямаше.