Reversed songs {Yoonmin}

«18»

- Как може един ден да забравя да си заредя телефона и да ми потрябва точно тогава?! - сам се окайваше и мина с пръсти през косата си.

- Добре Мин, сам ще го откараш. Но първо му превържи раната. Да, точно така! Ама много съм умен. 

Взе аптечката. Влезе, където се случи инцидента. Забеляза, че Чан изглежда едва ли не без никакви признаци за живот. 

Тъкмо обви и последния слой бинт, когато Парк се изправи рязко.

- Ирпс ад им шялаворп етевоналп или ещ енатс ошол - въпреки бързината, чернокосият чу всяка една думичка.

- Моля? Чаньоле, умолявам те, не си прави шеги с мен! Не е моментът! - сълзи се стичаха по лицето на по-малкия.

Знаеше, че не е номер. 

Надяваше се да е един кошмар.  

Лош сън.

Всеки момент да се събуди с пот на челото и да си отдъхне.

Уви, грешеше..

Прегърна тялото на приятеля си. 

Пипна го за пулс. 

Имаше надежда, макар и леко да се усещаше сърцето му.

Нещо пипна ръката му. 

- Ю-Юнги.. Нямам вре-еме. Късно е за мен.. Аз видях всичко.. Пази се от него.. Силен е, но ти още повече.. Можеш да го победиш.. - тихо и с много болка говореше.

- Чао Юнги.. Не ме забравяй и предай на Бек, че го обичам и ще го чакам в рая! - бяха последните му думи преди окончателно да изгуби съзнание и пулс.

Отиде си. 

- Чан? Чан?! Не! Неее! Не се предавай, не сега!! Неее!!! - плачеше върху рамото му. - Не сега тъпчо такъв!!

Разкопча ризата му. Следи от нокти грозно се намираха до сърцето му.

Сирените се чуваха.

Ала бе прекалено късно, за момчето, което почти се бе справило.

Той беше по-силен..
— — — —
Е, не, убих Чаньол...
Ся вие мен , ако не убиете..

А и ако някой разбра това:
„ ИРПС АД ИМ ШЯЛАВОРП ЕТЕВОНАЛП ИЛИ ЕЩ ЕНАТС ОШОЛ!”
Да пише в коментарите. В следващите глави ще разберете за него.