Reversed songs {Yoonmin}

«23»

Юнги седеше в канапето срещу Парк. Не знаеше защо, но просто не можеше да отдели поглед от него.

Не намираше и едно несъвършенство в него.

Бе толкова перфектен. Дяволски перфектен.

През ум не би му минало, че е обладан от нещо зло. Или какъв задник може да бъде.

- Е знам, че съм секси, но е зловещо да ме зяпаш така! - и отново грубото държание на Джимин се завърна. Не че си е отивало де. Още като влезе почна да го хока, че е обул чехлите му.

- А вие защо ме извикахте тук, ако мога да попитам? - игнорира русокосия и хвърли оглед на останалите в стаята.

- Не може да питаш! - пошегува се удобно седналия Чонгкук, а Намджун, който седеше до него, леко заби лакътя си в ребрата му.

С това си действие, високият предизвика кратка война.

И да, точно кратка е подходящото прилагателно за нея. Сокджин като видя на къде вървят нещата стана и ги разтърва.

- Не се подавайте на лошите емоции момчета, ясно? - с тих и спокоен тон говореше мъжа. Усмивката му бе лека, но забележима.

Как успява да се усмихва като бе цапнат в окото?!

- Извинявай! - набързо съжали Чон.

В знак получи само кимване и охраната излезе от стаята.

- И така - започна Намджун, прочиствайки гърлото си - Има доста неща, които да обсъдим.

Юнги качи единия си крак върху другия и се облегна назад.

- Целият съм в слух.

—————————

И мда малко компенсацийка