Reversed songs {Yoonmin}

«33»

Слънцето още не бе изгряло, когато Юнги се събуди.
Но днес той имаше работа за вършене, затова както се казва "Ранно пиле, рано пее", Мин започна със задачите.

След сутришната си рутина, закуска и проверка на уредите в студиото, погледна часовника си.

9:15.

Леле! Щеше да закъснее!

Обу кецовете си, грабна първата дреха, която беше на закачалката - негова горница за щастие, и тръгна, затваряйки тихо вратата.

***

- Хмм. Интересно. - говореше си сам, докато разбъркваше кафето си.

- Какво е интересно, хьонг? - запита, не знайно как, все едно появил  се е от нищото според Джимин, Чонгкук.

- Нищо, нищо. - побърза да отговори русият - Ще видиш ли какво прави Сухо и дали има нужда от нещо? Искам да си допия кафето, а ти си малък за тези работи,така че не си зает с нищо.

Чон се намръщи. Това, че Парк бе с 2 години по - голям от него и че не обичаше да пие кафе, никак не му даваше право да му се подиграва така това дребно подобие на човек.

Но не му се занимаваш със скандали от сутринта, затова просто се запъти към казаното място.

Джимин отпи още няколко глътки от кафето си.
Странно беше, че Юнги го няма, едва 10:30 сутринта е.
Пусна телевизора, направи си рамен и се загледа в сутрешните новини.

За негово нещастие, силен трясък на входната врата заглуши най-интересната част на спортната емисия.

-Забога, в тази къща никакъв ред няма! - мърмореше си момчето, докато разтребваше масата.

Докато измиваше и последния прибор в мивката, Юнги влезе в кухнята.

Странно, беше със шапка (с козирка) , а вън нямаше почти никакво слънце.

- Юнги - заговори Парк със сутрешния си, дрезгав глас - свали си шапката.

Но момчето поклати глава.

- О хайде де! - изнерви се певецът - Какво криеш?

След секунда просто спря чешмата и се обърна към Мин, който дори не го забеляза и най-спокойно си хапваше ябълка.

Голяма грешка.

Парк се приближи и с един замах свали шапката му.

А какво видя ли?

За негово голямо учудване, косата на Юнги не беше черна, както вчера.

Беше ментолова.

- Ти си бил ужасно тъп, знаеш го нали? - ядоса се Мин, като отново си взе шапката.

После обаче се сети нещо.

- Моля те, не казвай на другите - оправяше си все още прическата - просто стана грешка във фризьорския салон, вместо сиво, ми сложиха този цвят.

"И така си неземно красив" - помисли си Парк.

- Не е толкова зле, защо все пак го криеш?- запита Джимин.

- На мен не ми харесва - отвърна точно и ясно - Боята ще се измие след 3-4 месеца, искам поне за сега да не знаят.

Певецът само кимна, а Юнги излезе от стаята.

Добре, че поне не беше забелязал кървавата черта на ръката му.

_____

Ами какво да Ви кажа, освен, че съжалявам? Наистина, уж щях да ъпдейтвам, да, то половината година мина, аз какво - нищо..

Но ще се опитам да пусна още нещо до края на учебната година (за мен е до 30 юни, ураа - _ -) и лятото да я завърша тази история.

Съжалявам и че главата е скучна :/

+ Кефи ли Ви новата корица?