Reversed songs {Yoonmin}

«9»

- Сокджин мисля, че нещо странно се случва от както се видяхме за последно..- опита се да започне момчето.

- Цялото ми внимание е насочено към теб.

Юнги извади два листа. Единият със записаните изречения, които чу от песента на Парк и другият с мистериозната плашеща бележка. Подаде му страницата с  "Lie".

- Това ли е, за което ми говорихте. - попита го Мин.

Джин само кимна. Въпреки забраната, която получи, нямаше как поне с това да не му помогне. Не му пукаше дали ще загуби живота си.

- Господин Ким, не разбирам обаче, аз ли съм луд или какво? Постоянно сънувам кошмари и винаги с едно.. неясно замъглено лице. Сякаш го познавам, но в същото време нямам представа кой е.

Сокджин леко се уплаши. Възможно ли е още от сега да е разбрал за Юнги. Но как толкова бързо?!

- Освен това ми се привиждат и причуват неща. - направи пауза преди да продължи. - Но най-плашещото е, че вчера получих това.

Побутна бележката към охраната. 

Зениците на Джин се разшириха. Никак не вървеше на добре. Да, Мин се справи доста бързо с първото изпитание, но.. Явно и той е по петите му, с абсолютно същото темпо.

- Споделял ли си на някой за това? - пита бодигарда. Силно се надяваше отговорът да е отрицателен.

- Да, на приятеля ми, Чаньол. - отвърна момчето, ала миг по-късно се притесни. - И-има ли шанс да му се случи нещо?

- Пазете се! Не го оставяй сам! Той ще го вземе! Трябва да е около теб, трябва да го защитиш! - почти викаше по-големият.

Юнги бе в шок и се остави на инстинктите. Грабна телефона, двата листа и плати сметката.

- Ще ти звънна пак, трябва да говорим отново. - изрече преди да излезе от кафенето.