С късмет, бързо темпо и странни дрехи стигна навреме до работното си място. Преди да влезе извади малко шишенце с вода и отпи няколко огромни глътки от него.
Юнги бе благодарен за едно нещо тук. Климатик. Тази „ джаджа” , правеща атмосферата толкова приятна. Не като в дома му. С детска играчка вентилатор. Освен, че те болят ръцете от въртенето на ръчката, не ти доставя и достатъчно удоволствие. Толкова напразно похарчени пари!
Нареди се зад касата. Нагласи лентата, оправи банкнотите и монетите без ред и седна на столчето.
Звънчето издаде звук, неприятен за някои хора. Събуди Мин от дрямката му и си попсува под носа. Стана и се усмихна с фалшива усмивка срещу човека.
Ала в отговор получи единствено и само изплашена физиономия. Е добре де, толкова ли зле изглежда?
Прекара пръсти през косата си изтупа дрехите.. Не стана нищо, клиента си седеше вцепенен.
- Извинете, но защо ме гледате така? - попита, прекъсвайки напрегната атмосфера, продавача.
- Но не го ли виждате.. Или чувствате поне? - объркан, отговори с въпрос, пипайки врата си.
Юнги схвана намека и направи същото. Напипа нещо мокро и реши, че е пот. Погледна ръката си и съзря.. кръв.. Отново докосна шията си, намирайки пак същото.
- Извинете ме за момент. - усмихна се насила и бутна с крак вратата на стаята за служители.
С чистите си пръсти пусна студена вода. След като се оправи, му остана само врата. Взе в шепи от ледената течност и проми раната, която беше три почти еднакви по големина черти.
Погледна образа в огледалото си и остана стъписан.
Нямаше абсолютно никаква следа от разрезите.
ESTÁS LEYENDO
Reversed songs {Yoonmin}
TerrorЮнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си. Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
