Чон Чонгкук - Begin
Спри!
Боли ме.
Обичам Ви!
Мразя те!
Моля те, остави ни!
Запали свещите!
Хванете се за ръце!
Ще се справим, не се предавайте!
Юнги записа всичко до последната думичка.
И се хвана за главата.
Как може всичко това да е толкова.. Сбъркано?
Дори не знаеше с какъв епитет да го опише!
Махна слушалките от ушите си, стана от стола и легна на леглото.
Като се замислеше, че можеше в момента да седи с Чаньол, да гледат глупава драма и да ядат вредна храна..
Би дал какво ли не, за да прекара още един такъв ден.
Само един.
Ще му е достатъчен да му вдъхне малко поситивизъм и надежда.
Надежда, която бе изгубил.
Сърцето му се бе запълнило само и единствено с омраза, гняв и тъга.
Сякаш черна дупка погълна хубавите емоции, които притежаваше.
Преди толкова мразеше черния цвят.
Сега чувстваше, че го описва най-добре.
Как ли се държеше на крака още? Да изглежда толкова добре пред всички?
Той самия си задаваше тези въпроси всеки ден и нямаше отговор.
Но дали наистина се бе превърнал в безчувствено чудовище, щом забравя за проблемите си, макар и за миг, когато една бяла чиста усмивка с две сини очи се появят пред погледа му?
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Reversed songs {Yoonmin}
УжасыЮнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си. Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
