Reversed songs {Yoonmin}

«36»

- Джин - опита се да каже нещо Юнги, но за жалост не успя. По-големият не спираше да изнася лекциите си! - ДЖИН!

Шофьорът спря да говори.

-Какво?! - раздразни се той.

- Разбрахме. Няма нужда да ни го повтаряш 100 пъти. Нали Джимин? - погледна с периферното си зрение певецът, който дори не го отрази. Просто седеше и блееше в една точка. - Джимин? Добре ли си?

Русокосият разтърси глава.

- Да, да, супер съм. Просто се вълнувам за концерта. - измисли си оправдание, макар да бе видно, че лъже.

Мин реши да го остави и да не го тормози повече.

*****
На Сокджин и Юнги им се наложи да се настанят на не толкова удобните столчета зад кулисите.

- Това чудо е прекалено тясно, дори и за мен - изохка по-малкият и изпука гърба си.

- Това успях да уредя - сви рамене - А и на мен си ми е удобно.

Ментоловокосият се намръщи. Това не бе никак честно

Имаше 3 стола. Естествено, веднага се почнаха спорове кой да се разположи на два от тях и накрая решиха следното - камък, ножица, хартия да определи кой ще е късметлията.

И както се досещате - нашия малък приятел Юнги загуби.

Мин погледна напред, за да види какво се случва с представлението - беше ред на Намджун, което беше много добра новина! След Джун имаше някакви танци, след танците, идваше Джимин и си тръгваха!

Още малко! Ще успее!

Честно да си признае (само пред себе си естествено) Ким рапира доста добре, макар и да го дразни, че не ставал за нищо.

Усети тежко дишане около себе си и като се обърна забеляза нещо съвсем обичайно - Джин, омагьосан от Намджун ..

Е така и така охраната му съсипа настроението, нека и той му върне услугата.

- Моля те, спри да точиш толкова лиги по него, че всичко тук ще се наводни - говореше силно, почти крещеше, докато го тупаше по гърба

По-големият веднага скокна и му запуши устата.

- МЛЪКНИ! - изплашено и ядосано  изшептя - ЩЕ ТЕ ЧУЕ!

Ментоловокосият се засмя с глас.
Влюбените бяха толкова смешни, когато ставаше на въпрос за техния любим/а.

Музиката свърши, високият певец отиде към приятелите си, докато танцьорите заемаха мястото му.

- Беше тежко днес! - преметна потната си коса назад - Но все пак  се справих - след това започна да показва бицепсите си, уж че е силен.

Честно и двамата бяха толкова сбъркани!
Но може би и за това си бяха един за друг!

Неусетно минаха и предпоследните участници.

Беше ред и на Джимин.

И докато двете влюбени гълъбчета се зарибяваха, Юнги най - нагло се намести на мястото на Джин.

Обаче..

Още не бе започнала мелодията, когато усети под себе си как земята се клати, а миг по-късно и цялото осветление изчезна.

Какво забога се случваше?

Това определено не бе по програма.

Не и тяхната.

Но със сигурност бе негово дело.

Секунди след всичко, отново земята спря да се тресе, осветлението си дойде на мястото, като имаше червен прожектор насочен към Джимин.

Парк бе с превръзка на очите.

Нещо не е наред, определено.

Публиката ръкопляскаше и свиркаше, мислейки си, че тези неща са част от представлението.

И освен това..на Мин ли му се струваше или наистина имаше още едно момче, осветено със син прожектор, което играеше до русокосия.

Май си въобразяваше.

Питате се защо?

Всички скандираха името само на едниния.

И да, точно така, това бе Джимин.

Но нещо не бе наред с него.

Движенията му хич не си приличат с тези, които репетира преди малко.

Тези бяха по-буйни, по-страстни и по-гъвкави.

Певецът определено никога не се е раздавал така.

Сякаш.. нещо в него го управлява.

И преди да отхвърли тази идея, когато забеляза и зловещата усмивка върху лицето на русокосия, веднага разбра, че е прав.

Трябваше да направи нещо, но какво?

________

Ще се опитвам да съм по-редовна, но не знам колко ще спазя това обещание.