Reversed songs {Yoonmin}

«10»

Юнги бягаше както никога до сега. Въздух не достигаше, чувстваше вятърът, разбиващ се, в лицето му и малките мухички около себе си. Беше близо до дома. Само една-две пресечки го деляха от целта му. Да се увери, че нищо не се е случило с Чаньол. Въпреки кавгите им, Мин наистина ценеше един от малкото си приятели. 

Успокои се като видя как се обува, явно готов да тръгва за някъде.

- О, толкова се радвам, че си жив! - задъхано и радостно, прегърна по-големият.

Момчето доста се изненада от поведението му.

- Ама преди два дни искаше да гния в ада, защото отидох с Бек на кино, вместо с теб. - пошегува се Чан.

Чернокосият само го пусна и го удари по рамото. 

Двамата се разделиха като Юнги отиде в хола. Излегна се на леглото, отпусна крайниците си и взе дистанционното в ръце.

- Нищо интересно. - отегчено отбеляза и продължи да превърта.

Тока спря, преди да мине 100 тния канал, абсолютно всичко изгасна. Едниствено лека светлина влизаше през щорите на прозореца.

- Мамка му, пак техникът не си е свършил работата. - изруга, докато удряше отгоре телевизора.

Мин се строполи на земята. Електрониката примигаше, вратите се отваряха и затваряха с бясна сила, без да има теченение, а звукът от чупещите се прибори ставаше все по-силен. Мислейки, че няма как да стане по-зле, сгреши. Да, ужаса утихна. Ала се появи нещо ново. 

Затвори очи, сякаш на сила. Превъртяната песен с нечовешки бърза скорост отново и отново кънтеше в ушите му. С това темпо виждаше пред себе си 3 момчета.. в тъмна стая, само свещи осветяваха неясните им лица. Не можеше да разбере какво говорят, но бе сигурен че не са на повече от двайсет годишна възраст. 

Каква болка, ужас и уплаха преживяваше!

Накрая нямаше повече действия, от замъглените картини в ума му, и поредната част от "Lie" приключи . Мрак се появи пред него за миг, но бе заменен веднага с ясна гледка. Свърши. Сякаш бе толкова реалистичен кошмар. Ала, за жалост, не бе.

Отвори очи и се изправи. 

Нищо нямаше. 

Чиста и подредена стая. 

Изправи се и отиде до кухнята за чаша вода, да се съвземе. Ала му се искаше да не бе влизал там.

Предупредих те, Юнги! Това, което ти сторих е нищо, но очакай в бъдеще повече и по-страшни преживявания.