Юнги вървеше към скучната си работа. Днес обаче нямаше търпение да консултира "малоумните идиоти", наречени клиенти. От няколко дена се чувстваше доста странно, неспокойно. Сякаш някой впива горещия, пълен с омраза и ненавист, поглед във врата му или моментите, когато беше сам, а усеща присъствието на друг. През нощта чува звуци като писъци и чупене на чаши, чинии и т.н . Ала след проверка на апартамента, няма нито човек, влязъл с взлом, нито разбити посуди. Освен всичките ужасяващи преживявания, се чувстваше и не на мястото си. Не можеше да се отпусне, да си почине. Дори и докато спи не успява да си отдаде заслужената почивка, събужда се в необикновени часове, заради кошмари. И целият този психически тормоз започна в деня, след срещата му с Джимин!
Дланите му се потяха, тялото му трепереше, а и най-малките косъмчета вече се бяха изправили. Загадъчните думи на бодигарда се превъртаха в ума му. През главата му минаха какви ли не опити за разкриване на гатанката, ала дали са верни си нямаше и на представа. Вариантите да го е излъгал все още не бяха отпаднали. Или пък да са му изиграли някаква шега. Информацията, че отговорът се крие в песните, не му помогна също. Понякога се чудеше дали въобще да не се откаже от тази небивалица.
Отвори вратата, карайки звънчето отгоре да издаде писклив,пронизващ ушите, звук. Хладнината от климатика се блъсна в лицето му. Застана на позицията си зад касата, чакайки клиент да влезе.
***
- Този миксер разполага с повече екстри, както е и съвсем малко по-скъп от другия модел, който гледахме. - обясняваше мудно чернокосият, докато купувача се двуумеше кой уред да закупи.
- Добре, моля опаковайте ми го. - в крайна сметка реши човекът, посочвайки последно показания.
Мин маркираше стоката. Сложи я в торба, а апаратът отчиташе сумата на покупката. Клиентът изваждаше парите, но продавачът съзря и чу паднала чаша до входа на магазина.
- На тръгване само внимавайте да не се порежете на счупената чаша. - предупреди Юнги.
- Извинете, но там няма нищо, господине! - доста изненадан, възкликна клиентът.
- Моля? - пое си дъх, разтърка очи и отново погледна - Аз..простете. Сигурно е от преумора. - изрече набързо, прикривайки лицето си от срам. Нима сега и халюцинираше?!
Мъжът само прибра миксера и му кимна, казвайки че всичко е наред.
Напусна помещението, оставяйки сам Юнги, размишляващ над случилото се.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Reversed songs {Yoonmin}
УжасыЮнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си. Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
