Reversed songs {Yoonmin}

«15»

- О КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТУК?! - изкрещя с все сила Мин, изпускайки оръжието си.

Чан само го погледна с недоумяващ поглед, взимайки си още пуканки в ръка.

- ТИ, ЧУДОВИЩЕ, ГЛЕДАШ ДРАМИ БЕЗ МЕН! - драматично се хвана за сърцето и скочи на дивана, при приятеля си. Натъпка от вкусната храна в устата си, правейки смешна физиономия.

- Ти си голям идиот, знаеш ли? - изрече с усмивка.

Двамата само се спогледаха и избухнаха в смях.

Докато се смееше, чернокосият забеляза нещо. Не се виждаше напълно, но бе достатъчно за полезрението на Юнги.

- Какво е това? - видимо притеснен и сериозен, погледна в очите на момчето.

- Спокойно, нищо особено. Малко странно стана, но няма значение, не се безпокой. - успокои го и съсредоточи вниманието си към телевизора.

- Странно?- повдигна вежда и изчака отговор. Точно от това се страхуваше.

- Ами да.. връщах се от Бек и по едно време задуха вятър и черна сянка, мисля, мина със скоростта на светлината и направи този разрез. - Обърна ръката си и я показа по-хубаво.

По-малкият се уплаши колко дълбок и голям бе той. Чудеше се дали е работа на него.

Но определено трябваше да се стегне малко. Да го пази като очите си. Беше сигурен, че това е само предупреждение и ако не внимава ще се случат сто пъти по-лоши работи.