Reversed songs {Yoonmin}

«7»

- Сигурен ли си, че си готов да го направиш? - попита плахо Чаньол.

- Напълно! - отговори безстрашно Юнги.

Получи в отговор само кимване.
Пое дълбоко дъх и взе малко листче, което беше върху крака му.
След секунди се чуваше натискането на бутони на телефона. Сигнал, два, три..

- Добър ден, свързахте се със служебния телефон на Парк Джимин, с какво да Ви бъда от полза. - тънък, женски глас се чу от другата линия.

- Търся Ким Сокджин. - едвам не заекващ, заяви Мин.

- Изчакайте за момент. - отвърна секретарката, пускайки на момчето приятна музика.

Но тя не след дълго бе прекъсната.

- Ало?- попита някой, с видно по-дълбок тембър.

- Ким Сокджин? - директно запита чернокосият.

- На телефона.

- Аз..относно това, което ми казахте преди седмица.. - опита се да обясни, но бе грубо прекъснат.

- След час и половина устройва ли те да се видим. - разбрал, предложи среща охраната.

- Ами да. - несигурно се съгласи Юнги.

- Момичето, с което говори преди малко ще ти прати адрес къде да се видим. Сега ще трябва да ти затварям. - каза набързо Джин.

- Дов.. - още не се бе доизказал и линията прекъсна.

- Ама че грубиянин! - свидетел на цялата случка, отбеляза Чан.

- Явно.. - съгласи се Мин.

Остави телефона си да се зарежда. Отиде до кухнята да си направи нещо за ядене, след което да си избере дрехи. Какво?Няма да позволи по средата на разговора им да му изкъркори корема все пак!