Юнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си.
Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
Слънцето залезе отдавна и се откриваше величествена гледка - черното небе, огрявано от милиони блещукащи звездички.
Сокджин сложи и последния прибор на масата. Секунди след това извика всички на вечеря като започна да сипва току-що сготвеното ястие в чиниите.
Всички заеха местата си и започнаха да се хранят.
Всички без един.
- Юнги, защо не се храниш? - попита Намджун, междувременно пълнейки устата си с една голяма хапка.
- Не съм гладен. - простичко каза той. Замисли се за миг и стана от масата.
- Къде отиваш? - Чонгкук го изгледа под вежда, не прекъсвайки очния контакт между двамата.
- Не ти влиза в работата, дребен. - отвърна му и излезе през вратата.
Джимин не изтърпя и го последва. Че кой беше той да държи такъв тон на приятелите му?
Направи няколко бързи крачки, но едва стигнал коридора, входната врата тъкмо се бе затворила
- Няма да я бъде тая! - зарече се певецът, обу обувките си и излезе.
Колкото и улични лампи да имаше, пак мракът си казваше думата. Беше доста трудно да ходиш, без да се блъснеш някъде, камоли да гониш някой.
Парк нямаше да се откаже толкова лесно. Буквално пред него виждаше Юнги, но той бе по-бърз и не успяваше да го настигне.
Певецът бягаше, бягаше.. Пот се стичаше по лицето му, краката пареха, а студеният въздух се блъскаше яростно в него. Не трябваше да тръгва по тениска..
Мин зави наляво, в едно тъмно ъгълче. Русокосият го бе страх да продължи, но накрая се реши и тръгна натам.
Докато се оглеждаше за чернокоското, плътен глас го спря на място.
- Къде си мислиш че отиваш?
Джимин се обърна и съзря някой, който не очакваше да види.
___________________
Весели празници, ако някой все още чете това!
Не съм ъпдейтвала от.. 3 месеца?
Но се чувствах длъжна тази година да пусна поне още 1 глава.
И сигурно не си спомняте кой знае колко от книгата, спокойно наложи се да я чета, за да се сетя за какво пишех.. Мда и аз се отчайвам от себе си.
Та относно Техьонг и рождения му ден.. Оставам една снимчица да ѝ се любувате като мен
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
