Reversed songs {Yoonmin}

«27»

Нота след нота.

Мелодия след мелодия.

Минута след минута.

Час след час.

Неусетно се почваше, свършваше и бе заменяно с ново.

Времето летеше по-бързо от всякога.

Обаче Джимин и Юнги нито го забелязваха, нито ги интересуваше.

В момента важното бе Парк да се потопи в ритъма, а Мин да не натисне грешния клавиш.

Отстрани изглеждаха толкова красиво.

Сякаш бяха създадени един за друг.

Макар и контраста в самите тях да бе виден, то все едно още повече се допълваха.

Нали хората казват, че противоположностите се привличат?

Музиката свърши.

В стаята се чуваха единствено тежките въздишки на момчетата.

Чернокосият изпука пръсти, а певецът направи шпагат.

- Фукльо.. - прошепна, но бе достатъчно тихо, за да се чуе.

Джимин само се усмихна.

Юнги последва примера му.

Скоро те направиха очен контакт.

Мин бе изключително щастлив.

Питате се защо?

Нямаше и помен от черните очи.

Толкова тъмни, пълни с омраза и злоба.

Никой не заслужава да бъде погледнат с тях, камоли да ги притежава.

Знаеше, че сега ще се сблъска едва ли не със собствените си кошмари, но щеше и да разбере толкова много неща.

Усещаше го..

Просто сега се намира в затишие пред буря.

Нямаше как да не му се случва нещо лошо цял ден.

Не чуваше странни звуци, не халюцинираше, физически беше добре..

Прекалено бе хубаво, за да е истина.

И като по команда, скъпият мобилен апарат на русокосия звънна.

Песента "Serendipity" огласяваше стаята.

"Колко самовлюбено" - помисли си Юнги, преди да види вцепененото изражение на Джимин.

____________________

Трябва да ставам в 5:30, но какво правя аз 6 часа преди даскало? Ама естествено, музата ми дойде и реши да не ми даде да заспя, докато не напиша главата..

Наистина си е затишие пред буря, повярвайте ми, тоест на Юнги де ;)

Сега бяха малко скучни, но.. само малко търпение и ще има яки глави, обещавам