Reversed songs {Yoonmin}

«19»

Жаркото слънце с всяка изминала минута се скриваше все повече и повече зад тъмните мрачни облаци. Очакваше се голям проливен дъжд.

Шепа хора стояха пред каменната плоча на момчето. Красиво изписаните "Парк Чаньол" и "1992 - 2018" се забиваха в очите им, но не толкова колкото болката в сърцата им.

Една снимка, графирана, над всичко навяваше толкова спомени на хората. Тъжни, весели, сладки..

Юнги постави две бели лалета.

Зад него се чуваха силни ридания на някой.

- Знам, че не се познаваме като хората, но всички имаме в момента нужда от това. - съзирайки гаджето на починалия, го вкопчи в прегръдката си. Изтри с палец сълзите му и премигна да спре неговите.

- Последните ми думи бяха.. че те обичаше и ще те чака в рая. - погледите им се срещнаха, а Мин се усмихна измъчено.

Бек отвърна, колкото и трудно да му бе.

Бавно минаваше всяка една минутка.

Хората се свеждаха до все по-малко и по-малко.

Юнги остана сам и клекна до гроба на приятеля си.

Отпусна ръката си върху пръстта. Искаше му се да го докосне, погали и извини за моментите, когато се е държал ужасно.

Дори не можаха да се сбогуват.

Самотна сълзичка се отрони от лявото му око. Намокри китката му, стичайки се надолу.

Капките постепенно се увеличаваха. Залепяха се по всичко, до което се допрат.

Скоро чернокосият бе мокър до кости . Тениската му прилепна по него, дънките вече имаха по-тъмни отенъци, а в черните му обувки отдавна бяха прогизнали.

- Ще опровергая думите ти и ще отмъстя, че незаслужено те взеха. - изрече с тъга и ярост едновременно.

Стисна юмруци, поглеждайки за последно гроба, и потегли към изхода на това място.

— — — — — —

Официално мъртъв : (