- Моля?! - Юнги ококори очи - Защо ще остана да живея тук?!
- Мин успокой се - говореше бавно Сокджин - Багажът ти е тук, апартамента ти е почистен. Просто трябва да останеш за известно време.
Чернокосият изсумтя, пльоскайки се на дивана.
- Сякаш имате като моето музикално студио, как ще си решавам "задачите" - погледна го самодоволно и за чака отговор.
- Ела с мен - дръпна го Ким, за да стане.
Двамата преминаха през тесния коридор, изкачиха 10 тина стъпала и накрая стигнаха до врата, Синя на цвят с графирана червена нотичка.
Мин честно да си признае само от тази вратичка бе впечатлен, но когато влезе вътре наистина онемя.
Хубав прасковен фон, създаваше отпускащата атмосфера. През малкото прозорче в лявата част на помещението влизаше въздух, карайки те да почувстваш свежинка. Изящно пиано бе пооставено в долния десен ъгъл на стаята. То изглеждаше като непипнато до сега. Като за завършек, в близост се намираше кутия с още инструменти като флейта, дейре, кларинет..
- Е ще мога да свикна - изрече, макар и мнението му да бе много по-положително.
Сокджин се изкикоти.
- Имаш компютър в стаята, заедно с много нови оборудвания за звука и неща, които ще ти трябват.
Юнги се усмихна. Сякаш се намира в рая.
- Но.. Тази стая ще делиш с Джимин..
Усмивката на чернокосия залезе.
- Всичко ли трябва да ме свързва с него?! - изпуфтя на глас.
- Знаеш ли, ще те оставя да се нарадваш, преди да дойде Господин Парк.
Ким излезе, а Юнги остана сам.
Той се настани на пианото, изпука пръсти и ги задвижи бавно по клавишите.
Свиреше нотите без грешка, като междувременно в съзнанието му, картинта как русокосият певец движеше тялото си в такт с мелодията, не го напускаше.
STAI LEGGENDO
Reversed songs {Yoonmin}
HorrorЮнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си. Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
