Reversed songs {Yoonmin}

«22»

Г.Т.Ю / Гледна Точка Юнги/

Бях близо до дадения ми адрес.

Наистина много се притеснявам и съм на крачка да се откажа от всичко.

Вход 3, 4.. ето го, вход 5.

Звъннах на звънеца, апартамент  23.

Все още се двуумях.

Какво можеха да сторят те?
Абсолютно нищо.
Щяха да ми дават някакви загадки.

Сигурно щях да замеся и отнема и техните животи.

Ами ако това е капан от него?

Ами ако всичко, което се случи е посто номер?

Ако Чан е жив?

„ЮНГИ! Съвземи се забога! ”-Мислено си изкрещях.

След малко видях силует на момче да отваря вратата.

- Влизай! - задъхано ме подкани. - И другия път, ако обичаш ме чувай, когато ти говоря от домофона. - допълни, докато минавах покрай него.

Качихме се в асансьора и макар качването ни да не траеше повече от две минути, за мен продължи вечно. Можех да видя всяка една черта на идола си.

Пухкава руса коса бе покрила голяма част от челото му. Сините му очи блестяха на светлината, а кожата му изглеждаше толкова съвършена и нежна.

- Ще спреш ли да ме зяпаш, пристигнахме вече? - изпуфтя, докато наперено излизаше от малкото помещение.

А на външен вид изглежда толкова добродушен.

Последвах примера му,  чакайки да отвори вратата на апартамента.

Преди да прекрачим прага, сложи ръка на гърдите ми.

- Носиш ли сол, както ти поръча Сокджин. - студено ме погледна в очите и очакваше отговор.

- А-аз д-да - отвърнах, заеквайки. Защо, забога?

- Д-добре - изимитира ме и се усмихна. Двата реда бели зъби, които показа, бяха толкова ослепителни. - Вземи една шепа и поръси тук. - с пръст ми очерта права линия точно до килимчето с надпис „ Добре дошли”.

Изпълних заръката му.

Направи ми знак да го последвам и двамата влязохме в дома му.

— — — — —

Еха най-сетне ги срещнах по-сериозно.

Съжалявам, че трябваше да чакате 20 глави, ама..

Ся, видно е, че с ъдпейтите всеки ден сме до тук.. Но 1 път на седмица ще има поне!