Каква приятна съботна сутрин.
Беше.
Мин сладко, за първи път, спеше, докато не чу поредната чиния да се чупи. Опитваше да ги игнорира, ама всичко си имаше граници.
- ЮНГИИИ! - извика съквартирантът му, доста силно. И това което го притесни бе, че не звучеше ядосано. Даже напротив.
Бързо отви тънката завивка от себе си. Сложи си чехличките и грабна ножа на масата. Взе също и купата от снощи, от пуканиките.
- Сега ще те видим малък мухльо. - прошепна си, тръгвайки към кухнята.
Виковете се увеличаваха, а чернокосият все повече и повече се притесняваше.Ръката с ножа се потеше, а в купата нищо чудно да прелива от многото плъзгащи се капки по него.
Още две крачки щяха да решат как да се променят емоциите му. Дали тъга, дали радост, дали гняв..
Една крачка. Толкова близо, но и толкова далече. Хем искаше да види, хем не. Страхуваше се. Имаше предчувствието ще завари нещо, което не желае да вижда.
Сърцето му ускорояваше пулса си все повече и повече.
С оръжието побутна плахо вратата, готов и за най-лошото..
- - - - - - - -
Ама каква съм гадна нали? ; )
И аз Ви обичам! <3
VOCÊ ESTÁ LENDO
Reversed songs {Yoonmin}
TerrorЮнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си. Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
