Reversed songs {Yoonmin}

«35»

Джимин по принцип е един спретнат човек.

Пее зашеметяващо, с перфектна коса и облекло е и най - важното - винаги на време  за всякакви  уговорки.

Точно противоположното на Юнги.

Фактът, че Мин все още се излежаваше в леглото, без въобще да му пука за нищо и никой, побъкрваше певецът.

От 15 минути всички се опитваха да го накарат да стане, но той ги отрязваше с "Да,добре след 5 минутки"

Накрая Джин каза на останалите да слизат, като постави на Парк задачата да го заведе в колата.

- Вече почваш сериозно да ми лазиш по нервите - откровено съобщи русокосият пред дървената врата.

Мин само изпуфтя.

След малко се чу как ментоловокосото изохква и  става от леглото.

Победа!

Докато Джимин тихичко си ликуваше, вратата изкърца и го удари силна миризма на одеколон.

Това беше бързо! Точка за него!

Бонус точки - наистина изглеждаше супер и нямаше нищо общо с онова мързеливо момче от преди малко.

Юнги не беше облечен с нещо особено - бяла блуза, кожено яке и черно скъсано дънки.
Да не забравяме и шапката, по-голяма от главата му, която прикриваше цялата му коса.

Обаче пък му подхождаха тези дрехи.

- Няма да им кажеш скоро, нали? - отчаяно попита певецът, макар и да беше очевиден вече отговора.

- Виж как си и знаеш! - намигна му и се отправи към обувките,за да си сложи любимите маратонки.

Дори си нямаше и на представа защо вече не беше ядосан - просто като видя Юнги и му се оправи настроението, нищо че и той беше причината за това, че беше развалено.

Парк отиде пред него, за да отключи вратата.

Нищо необичайно, освен че по едно време почувства силна болка отзад.

Джимин се  обърна към ментоловокоското, целият червен, но веднага се усети, че ще получи много подигравки, затова тръгна напред към асансьора.

- Около мен има прекалено много безмозъчни същества - тихичко си говореше.

- Да си беше видял реакцията! - наливаше се от смях Юнги - Но какво да направя, че имаш добре оформено дупе? Исках да го пипна, а аз правя това, което искам.

Русокосият се усмихна.

- Това комплимент ли беше? - изрече с лукава усмивка.

И това беше достатъчно да накара смеха на  ментоловокосото да секне и да смени няколко нюанса червено по бузите си.

- Не, просто имаш хубав задник! - отвърна Мин, като няколко секунди след това му се искаше да си забие един шамар.

"Проклет да бъда, че съм толкова тъп понякога!" - помисли си, преди да влезе в асансьора, заедно с приятеля си.

Джимин само се смееше лекичко,кокетно и приятно за ушите на Юнги.

След като бяха посрещнати от лекциите на ядосания Джин, който  не спираше да повтаря, че вече са големи и трябва да се държат като такива и дрън дрън дрън..

Парк отдавна не го слушаше.
Беше прекалено зает да мисли за странното държание на Юнги.

_________________

Ами тази глава трябваше да се качи на 24 май, но нееее, уатпад реши да я изтрие..

*face palm*

Спокойно хора, лятото наближава, ще пускам по-често.

А следващата глава ще гледам да е скоро и да е страшна.