Намджун не обелваше и дума.
Бе ужасно нервен и не знаеше как да започне темата на разговор.
Ким се потеше, въпреки удобността на канапето, се чувстваше все едно седи върху тръни.
- Разбрахме за лошата новина и - преглътна тежко. Това си бе деликатна тема - нашите съболезнования.
- Това няма да го върне - стисна юмруци и челюст. Искаше вече да приключи с всичко, а те сипват сол в раната.
- Разбирам, но.. - опита да се изкаже, но за негово щастие, бе прекъснат.
- Знаеш ли, не само ти страдаш, окей? И на нас не ни е леко! Така че , спри да се държиш като задник и се опитай да сключиш съюз с нас, докато го победим. - Джимин размахваше пръста си наляво-надясно и говореше с заповеднически тон.
Думите на Парк нараниха Мин.
Знаеше, че в момента се държи егоцентрично.
Знаеше, че те имат проблеми също.
Но естествено, че нямаше да си признае така.
- А защо не ми разкажете вашите затруднения? - погледна надолу към краката си.
- Защото.. - гневно започна, но като видя как Сокджин му правеше всякакви смешни знаци да спре отзад, се успокои. - не му е времето..
Чернокосият се изправи, побеснял.
- А защо ме извикахте тук!? Искам отговори, не празни приказки, забога. Изгубих ценен човек, заради вас! И.. - размекна се. Мразеше да става така.
Ала русокосият не издържа. Опитваше се да изгони негативните мисли, ама по дяволите, с този човек пред него бе толкова трудно!
Приближи се до Юнги на опасно близко разстояние.
- Чуй ме момче.. - гласът му, видно по- плътен, отекваше в ушите на Мин. - Като кажа не, значи не! РАЗБРА ЛИ МЕ?- извика последното изречение, ментовият дъх, сблъсквайки се в чернокосият.
Мин се чувстваше като в транс.
Досега погледа му беше в забит в пода, а сега се изправи напред.
Черни очи.
Не, не и не.
Няма повече да ги търпи.
Направи крачка напред и придърпа Джимин към себе си.
Наведе се леко и остави нежните му устни да свършат останалото.
————————
Бонусчее <3
BẠN ĐANG ĐỌC
Reversed songs {Yoonmin}
Kinh dịЮнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си. Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
