Reversed songs {Yoonmin}

«4»

Юнги отключи вратата, затръшвайки я със сила след себе си. Събу обувките си и се насочи към хола. Искаше сега само да се настани удобно на дивана, да гледа някой филм, а и един- два пакета пуканки нямаше да се в излишък. Но нее, той трябваше да завари целуващите се Чаньол и Бекхюн.

- Ааа илл поне предупреждавайте! - развика се Мин, тръгвайки към музикалния си кабинет.

Влезе и направи това, което върши последните дни - сложи диска от кутията с надпис "Lie". Вече даже му стана навик - прибира се от работа и слуша песента. Тъкмо и последната част от музиката свърши и през вратата му влезе разбеснял се Чан.

- Какво ти става?! - започна да вика наоколо като невидял Парк.

- На мен ли?! Ами ти?! Идвам и те намирам да се целуваш с някакъв! - не изостана в тона Юнги

- Първо този "някакъв" си има име! Второ какво лошо има в това! Познаваме се от дълго и знам, че не си хомофоб. Защо го накара да се почувства ужасно и да избяга с плач? - опитал се да се укроти, говореше брюнета.

Юнги разтърка слепоочието си. Наистина малко прекали и се почувства гузно за постъпката си.

- Защо си по-изнервен от обикновено? Сигурен съм, че нещо ти има? - взел стол, Чаньол седна срещу него.

- Остави ме намира. Искам да съм сам, окей?- реши да го разкара чернокосият.

Парк само смръщи вежди и поклати глава. Нямаше да си тръгне, докато не разбере какво става с приятеля му.

- Сподели ми защо си станал такъв тъпчо и те оставям. - предложи му брюнета.

Мин се замисли. Можеше да го помисли за луд! Но.. наистна силно желаеше да е сам, а и някак си трябваше да накара съвестта му да спре да го изгаря от вътре, че се е държал зле с някой, който дори не познава.

- Добре. Ще ти кажа, но после наистина си разкарваш задника от тук.

Момчето му обеща, докато очакваше с нетърпение да започне.