Денят минаваше бавно и мъчително за Юнги.
Слава на бога вече имаше само 10 минути до края.
Мин метеше служебната стаичка, готов след малко да си почине и цял уикенд да се занимава с новата му задача.
Може да не беше чул звънчето, но определено високият глас, който го викаше, не му обегна.
- Има ли някой тук?
Чернокосият се отправи към касата, виждайки момченце на не повече от десет години.
- Мама ме прати да купя хляб, знам, че затваряте, но тя..
- В ъгъла ето там. - посочи продавачът с пръст. Късмет имаше, че бе малко дете. Иначе би пратил някой друг на майната си.
То отпраши без да казва нищо и след секунди се върна, щастливо.
- Заповядай. - каза Юнги, разменяйки го за изискващата сума пари.
- Много Ви благодаря, господин чичко. - усмихна се весело и потегли към изхода.
" Днешните деца са странна работа" - на ум си каза, преди момченцето да падне точно на втората си стъпка.
- Ама какво?! - доближи се веднага до малкия - Дете добре ли си?!
Приклекна до него, размърдваше го наляво-надясно.
Нищо.
Готов да набере бърза помощ, нещо с голяма сила го стисна за тениската.
- НЯМА ДА СЕ ОТЪРВЕШ ОТ МЕН ТОЛКОВА ЛЕСНО! ЕДВА СЕГА ЗАПОЧВАМ ЮНГИ, ЕДВА СЕГА! ЩЕ ТЕ УНИЩОЖА ЗА ТОВА, ЧЕ СЕ ЗАБЪРКВАШ С МЕН! - зъл смях се разнесе из помещението.
Той отново се завърна.
По-бесен от всякога.
DU LIEST GERADE
Reversed songs {Yoonmin}
HorrorЮнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си. Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
