Reversed songs {Yoonmin}

«8»

Юнги седеше и чакаше в кафенето. Взе си напитка предварително, която почти свърши. Беше доста изнервен, притеснен и си нямаше и на представа как ще обясни всичко. Само като си го помислеше, спокойно би се изпратил в лудницата.

Пръстите му тропаха по повърхността на масата. Краката му заемаха постоянно различни позиции. Изражението му бе студено и сурово. Сокът от банан почти свърши, а Сокджин още го нямаше. Минаваха 10 минути от уговореният час.

Мин реши, че няма да му навреди да си поръча още нещо. Вдигна ръка, в знак да повика някой от сервитьорите. Чу се звънче, оповестяващо появата на нов клиент.

Високо момче с черни дънки и цветна тениска. И розова коса.. Интересно. Широки рамене. Приличаше на охрана, който видя по-рано.

Веднага съмненията му станаха реалност, когато мъжът се настани до него.

- Ким Сокджин. Извинявам се за закъснението ми. Господин Парк се нуждаеше от мен. - усмихна се насреща и подаде ръката си.

- Мин Юнги. Няма проблем. - смотолеви набързо, здрависвайки се с човека отсреща.

Младо момче дойде до масата им, взимайки поръчките. След 5 минути се върна с кафе експресо и още един сок от банан.

- Сокджин мисля, че нещо странно се случва от както се видяхме за последно..