«11»

160 22 6
                                        

Прохладна ранна сутрин бе настъпила в столицата на Корея, Сеул. Нямаше вятър, нито жарко слънце, което те пече до припадък.

На вратата на Мин се почука. Нямаше отговор. Втори път. Нищо. Трети. Пак не се чуха и малки стъпки. Приглушено хъркане бе единственото, което можеш да ти подскаже, че вътре има някой..

Мъжът остави кашона и тръгна по задълженията си.

***
Чаньол изкачи и последната стълба. Боже, как искаше да не живеят на осмия етаж, без асансьор!

Спъна се в нещо малко и почти не си разби главата във вече отключената врата. Отърва се само с леко падане на колене.

Изправи се и взе колета. Видя, че пише името на приятеля му и се затича към стаята му.

- Ю-юнги виж има-аше нещо за т-теб. - задъхано, постави неизвестния кашон, посредата на дивана.

Чернокосият веднага стана, взе ножица и седна отново на мястото си.

Малко се зачуди дали да го отвори пред Чан. Голяма вероятност имаше и да се случи нещо опасно за живота и на двамата. Да нарани или дори убие Парк.

От всичко, което преживя Мин ставаше леко параноичен или както той казваше „наблюдателен”. Все пак не знаеше кога може да види най-големия кошмар в живота си и кога отново скучните предавания поо телевизора.

Юнги в крайна сметка реши какво да прави.

Reversed songs {Yoonmin}Stories to obsess over. Discover now