Юнги се излегна на дивана и взе пица от кутията на пода.
От както беше сам в квартирата им, тя видимо се бе занемарила.
Навсякъде имаше опаковки от рамен и пица. Момчето стоеше в мрак, рядко включвайки лампите. Единственото, което правеше е да се повие целия с одеало, да си хапва готова храна и да гледа телевизия.
Беше съкрушен от всякъде.
Имаше нужда от време, но колко?
Това беше най-добрият чу приятел, забога! Познават се от толкова много години!
Съвестта го гризеше от всякъде.
Едно невинно момче да си отиде така! И то заради него!
Вече 2 ра седмица го няма на този свят и през всичките тези 14 дни не му даваше мир и спокойствие.
Обвиняваше се, въпреки че не бе наистина той виновника.
Огледа се на масата за още храна, но напипа листче.
Първата бележка.
Стисна я с ярост.
Нищо такова нямаше да се случи, ако не бяха разгадали първата задача. Ако не беше говорил с пазача. Ако въобще не се бе срещал с Джимин.
Не знаеше как да се чувства.
Тъжен? Ядосан?
Фактът, че желаеше отмъщение определено не бе забравен!
В крайна сметка взе телефона си и набра някой.
И не, не му пукаше че минава 12 вечерта.
YOU ARE READING
Reversed songs {Yoonmin}
HorrorЮнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си. Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
