Луната бе цялата запълнена, светеща заедно с уличните лампи. Щурците бяха започнали вече своята песен.
Юнги заключи магазина. Още един тежък работен ден.
Реши да се поразтъпче, защото осем часа единственното му движение бе обиколка на малкия магазин. Прозя се, разпука пръсти и смело закрачи в мрака към дома.
Въпреки отпускащата атмосфера наоколо, не успяваше да обърне внимание, да разнообрази с красивата природа покрай него.
Пипна отново врата си, за щастие, не откривайки нищо нередно. Нямаше болки в главата. В момента единствено чува как няколко комара го дебнат и жужат до ушите му, готови да го нахапят с гнусните си хоботчета.
Или по-ясно казано, очакваше всеки миг да стане нещо лошо.
Вече бе свикнал поне два-три пъти на ден да се случват странни неща. Някои прекрачваха границата, но какво можеше да направи той, освен да стои и да търпи?
Стигна до вратата на апартамента им. Тихо. Необичайно тихо. Обувките на Чан бяха тук.
Няколко секунди по-късно чу звуци.
Набързо изтича до кухнята и се въоръжи с нож. Не знаеше какво да очаква все пак!
С големи стъпки стигна и до мястото,хола, откъдето се чуваше кикот.
Бравата издаде писклив тон, а Юнги прекрачи прага на помещението.
- О КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТУК?! - изкрещя с все сила Мин, изпускайки оръжието на земята.
— — — — — —
Вече ще качвам всеки ден.. ще се опитам!
KAMU SEDANG MEMBACA
Reversed songs {Yoonmin}
HororЮнги беше едно момче, което много харесваше музиката на идола си. Но отговорността да се справи с дадената му задача бе трудна. Съобщенията за откриване - още повече. А някой, който постоянно бе по петите му, правеше всичко по-сложно и зловещо с тез...
