Reversed songs {Yoonmin}

«17»

- Ч-Чан? - заеквайки, се опита да привлече вниманието на приятеля си. Виждаше единствено и само гърба му.

- Помогни ми, Юнги моля те! - имаше сълзи в очите, а в ръката си парче стъкло, явно от счупената чаша на земята.

- Не мърдай! - заповяда Мин, макар и спокойно от вътре да не знаеше напълно какво да стори.

- Н-не мог-га! - отговори му, заеквайки Парк. - Някой контролира тялото ми, не мога и един крайник да помръдна! 

По-големият бавно прокара стъклото в близост до вените си. Кръвта се увеличаваше с всяка изминала секунда. Преди да изпадне в безсъзнание, погледна Юнги, усмихвайки се зловещо отсреща.

Отново тези черни очи. 

Мамка му, това не беше Чан! Беше той.

Но в момента нямаше време за такива работи. 

Бързо изтича до стаята си, Грабна телефона и набра бърза помощ.

- Добро утро с какво можем да Ви бъдем от полза? - младо момиче за пореден път попита изтърканата фраза.

- Искам линейка сега..

- Добре име и адрес моля! - бързо заговори дамата.

- Мин Юнги и се намираме на..

Не можа да се доизкаже. 

Батерията падна.

- Ало? Сър? - притеснено очакваше отговор.

Не получи такъв.

Тя тропна с токчетата си. Мразеше да става така.

- Уенди, проследи го и прати линейка! -заповяда шефката й.

Получи кимване и припряно пръстите й зашариха по клавиатурата.