Лин е обикновено 18 годишно момиче, но с появата на новото момче в класа й, живота й се обръща с главата надолу. Сладък, умен и красив, Джънгкук се появява в живота на Лин като гръм от ясно небе. Само за един ден, Джънгкук се влюбва в Лин и е готов...
Спях си най-спокойно, докато клаксона на колата на най-добрата ми приятелка, Дженифър не ме събуди. Надигнах се от леглото, осъзнавайки, че съм се успала. Показах главата си на прозореца.
-Пак ли се успа Лин?
-Съжалявам! Слизам след минутка.
Измих зъбите си набързо и се облякох.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Взех раницата си, обух обувките си и казах на мама, че тръгвам. Изтичах навън и се качих в колата, като сложих колана си.
-Добре, че съм аз да те взимам сутрин! Ако хващаше училищния автобус щеше да имаш над 100 отсъствия и закъснения!
-Съжалявам! Обещавам, че няма да се повтори!-тя кимна и натисна газта. Колата потегли.
-Разбра ли новината?
-Каква новина?-попитах.
-Момче от Корея се мести в класа ни. Надявам се да е сладък!-каза тя и се засмя.
-Аз не се надявам...и без това ми ги взимаш всичките изпод носа.
Тя не каза нищо повече. Просто продължи да се взира в пътя, а когато стигнахме пред училище, тя паркира колата на паркинга. Влязохме в класната стая и седнахме на местата си, чакайки учителката да влезе заедно с момчето. Бравата се дръпна от външната страна и вътре влязоха класната с момчето.
-Добро утро ученици! С радост ви представям новия ви съученик, Джеон Джънгкук!-момчето се обърна към всички и се усмихна, а при вида на усмивката му, едва не паднах от стола. Дженифър ме бутна и аз се обърнах назад.
-Сладък е!-прошепна.
-Забелязвам!-отвърнах.
-Джеон, можеш да седнеш до Лин.-очите ми се разшириха. Той се приближи и седна на свободното място.
-Здравей! Аз съм Джънгкук!-каза и подаде ръката си, за да се здрависваме.
-Мислех, че се казваш Джеон...
-Така е, но всички ми казват Джънгкук или просто Куки.-прошепна.
-Джънгкук ми харесва повече.-той се усмихна.-Между другото аз съм Лин!
До края на часа той не каза нищо повече. Просто си седеше и слушаше внимателно. Когато часа свърши прибрах нещата си в раницата си и с Дженифър тръгнахме към салона по Физическо. Облякох клин и тениска. Господина реши, че ще играем Волейбол. Избра капитаните, които трябваше да избират кой да бъде в отбора им. Джънгкук беше единия капитан, и когато дойде неговият ред да избира, той избра мен. Тръгнах напред, а когато минах покрай него каза:
-Добре изглеждаш в това клинче, Лин!-усетих как цялото ми лице се изчервява и погледнах надолу.
Нашия отбор като цяло игра перфектно. Много ме биваше в сервизите и това малко от малко помогна на отбора да победи. Часът свърши и с Джен отново се преоблякохме.
-По дяволите! Само аз ли чух какво ти каза?-извика тя, когато вече бяхме останали сами в съблекалнята.
-Какво?
-"Добре изглеждаш в това клинче, Лин"-тя започна да го имитира, а аз избухнах в смях.-Не е смешно! Ако знаеш как те гледаше, докато играеше и биеше забивките!
-Стига Джен! Познаваме се от едва няколко часа...няма и толкова. Дори и не го познавам!
-Добре...ще я видим тая работа.-каза и излезе от съблекалнята.
Взех нещата си и тръгнах към столовата. Умирах от глад...
Хей всички! Ето ме тук с нова история... Тъй като четох подобни истории на други писатели в "Wattpad" се вдъхнових и аз да напиша една, защото страшно много обичам Джънгкук и като цяло БТС... Искрено се надявам да има хора, които ще обърнат внимание и ако има такива се надявам да ви хареса! Весела Коледа на всички!❤️
