True Love

Глава 24

Гледна точка Джънгкук:

-И аз те обичам...

Нежните й думи натежаха във въздуха и дъхът ми спря. Желаех я, желаех я толкова много, но всичко, което можех да направя е да чакам. Да чакам тя да стане готова. Погалих бузата й и се приближих към нея, за да целуна челото й. Порозовелите й бузи се виждаха дори и в тъмнината.

-Е, ще тръгваме ли вече?-попита тя и наруши тишината. Мислите ми се изпариха като дим.

-Да, да...съжалявам.

Стартирах двигателя. Сложих колана си и тръгнахме.
Когато пристигнахме пред къщата, първото нещо, което забелязах бяха пияните колежанчета. Поне петима души бяха изпопадали на зелената морава отпред, а беше едва 20:30. Слязох от колата и веднага се запътих да отворя вратата на дамата ми.

-Не е нужно да правиш това всеки път.-каза тя и се усмихна нежно.

-Напротив, нужно е.-отвърнах на усмивката ѝ и я целунах по бузата.

Хванах ръката ѝ се запътихме към къщата. Отворих вратата и веднага видях Джин, който държеше два шота в ръцете си. Когато и той ме видя, се ухили до уши и запрепъва към мен.

-Кукии! Човече така се радвам да ви видя!-изкрещя.

-Пич, пиян ли си вече?-попитах и не можех да сдържа смеха си.

-И още как! Ето, пийнете си, ще се почувствате по-добре!-Той протегна ръцете си към нас, а Лин взе чашката от него.-Лошо момиче си имаш, Куки...

Лин повдигна чашката и я изсипа в устата си и веднага се намръщи.

-Полека с пиенето, млада госпожице, ако се напиеш майка ти няма да ми го прости.

-Нищо няма да ми стане от 2-3 шота.

-М не ти позволявам да пиеш повече!-казах и тя отново се намръщи.

-Че кой си ти, че са ми забраняваш да пия?-попита тя и взе една чаша с бира от ръката на минаващо момче.

-Гаджето ти!-пресегнах се да взема напитката от ръката ѝ, но тя отстъпи назад и изпи съдържанието от чашата.-Лин, моля те недей...

-Куки, дойдохме, за да се забавляваме, а ти не спираш да се правиш на моя бавачка.

-Стига...ако се държиш така заради случката в колата...просто не искам да съжаляваш.

-Извинявай, музиката е прекалено силна...не те чувам...-тя ми се усмихна лукаво и започна да бута хората, за да си направи път.

Джин ме погледна от дивана, на който стоеше с още няколко човека и ме повика при тях. Мислех да последвам Лин, за да не направи някоя глупост, но накрая реших да отида при Джин.

-Хораа, чуйте ме много внимателно...това момче тук е като стръв за жените, но дами, предупреждавам ви, че си има приятелка.-този откачен идиот, не можах да не се изсмея на коментара му и седнах на свободното място на дивана между едно момче и едно момиче.

Всички си говореха, смееха се, а аз си седях и си мислех какво ли прави Лин. Мамка му, трябваше да я последвам. Извадих телефона от джоба си и погледнах часа. Минаваше 21:15. Тъкмо мислех да ставам, за да я намеря, когато момичето до мен ме заговори.

-Значи си имаш приятелка, а?-попита и се усмихна, а аз просто кимнах.-Аз съм Мади, между другото.-каза и насочи ръката си към мен.

-Джънгкук.-улових дланта ѝ и се огледах.

Тя сложи ръката ми на врата ми, приближи се към мен и упря устните си към ухото ми.

-Нека се качим горе, за да ти покажа какво мога да правя с тази уста...-отдръпнах се и я погледнах учудено.

-Ами, благодаря за предложението, но вече ти казах, че си имам приятелка.-започнах да се смея.

-И какво от това. Та то и аз си имам приятел, но и двамата ги няма тук, така че какво ни пречи да се позабавляваме...никой няма да разбере...

-Ами тя всъщност е тук някъде...-не довърших остатъка от изречението си, защото Лин беше хванала косата на момичето и го беше съборила на земята и скочи отгоре ѝ. По дяволите.

-Махни се от гаджето ми, кучко! Намери си забавлението, а?-дланта на Лин се удари в бузата на Мади. Боже, беше пияна.

Скочих и хванах Лин за кръста, вдигнах я във въздуха, а след това отново я поставих на земята.

-Достатъчно!-извиках и я погледнах в очите, но погледа ѝ не се отделяше от този на Мади.-сложих кичур от косата ѝ зад ухото ѝ и я целунах по челото.-Хайде да си вървим.

Хванах ръката ѝ и тръгнахме към вратата.

-Откачена кучка!-извика Мади зад нас, а Лин се обърна и ѝ посочи среден пръст. Не сдържах смеха си...