True Love

Глава 17

Денят мина като в мъгла. Не помнех какво съм правила и нямах представа какво щях да правя след като няма да мога да общувам с Куки. След последния час се отправих към шкафчето си, за да взема някои неща, които бях оставила по-рано днес. Изписах комбинацията за отключване и отворих вратичката. От шкафчето ми изпадна бележка. Огледах се наоколо, за да видя дали някой гледа към мен, но както винаги след часовете в училище беше пусто. Наведох се и вдигнах бележката от пода. Погледнах в написаното.

"Ще те чакам зад училище след часовете, надявам се да се появиш."

Не беше написано от кого е. Единственият човек, който изплува в ума ми, беше Куки. Затворих шкафчето, без да взимам нищо от него и се затичах към мястото, където трябваше да бъда. Когато стигнах видях само гърба на въпросният човек. Приближих се бавно към него и докоснах рамото му. Когато момчето се обърна, не видях лицето на Куки. Беше Техьонг...

Гледна точка Джънгкук:

Когато видях сълзите в очите на Лин, когато разбра, че вече не можем да се виждаме ми хрумна идеята, че ако се влюби в някой друг, ще бъде щастлива и няма да и бъде чак толкова трудно, за това изпратих Ви. Ако всичко върви по план, тя ще забрави за мен, но проблемът беше, че аз нямаше да мога да забравя нея...

Гледна точка Лин:

Гледах Техьонг и нямах представа защо ме беше повикал тук.

-Техьонг...аз не очаквах теб тук...

-Знам. Очакваше Джънгкук. Съжалявам, че не съм това, което очакваше да видиш...-той ме гледаше толкова сладко, че изпитах съжаление, че реагирах така, когато го видях.

-Хей, съжалявам относно реакцията ми. Наистина днес не ми е ден...-измърморих.

-Забелязах. За това реших да те поканя да се разходим из града и да те разсея от случващото се между вас с Джънгкук.-погледнах го учудено.-Да, знам какво се случва между вас и знам за проблемите му с баща му. Тоест ние всички знаем.

-Оу...ами добре...съгласна съм да се разходя с теб наоколо.-той се усмихна широко, а аз нямаше как да не отвърна на заразителната му усмивка. Този път косата му беше в червено и наистина му отиваше. Когато тръгнахме той рязко се обърна към мен.

-Между другото, наричай ме Ви!-каза и сбърчи вежди.

-Дадено, Ви.-той пак се усмихна.

Гледна точка Ви:

Когато Куки ме помоли да направя това за него, бях напълно против. Лин не заслужаваше това, пък и тя е толкова сладка и миличка, че лесно човек може да се влюби в нея. Сега само трябваше да внимавам АЗ да не се влюбя в нея, защото тогава вече играта щеше да загрубее.

Хейййй!
Наистина, наистина, наистина се извинявам за забавянето на тази глава. Ще се опитам повече да не се забавям толкова дълго.
Така...имам нова идея за тази история и искам да попитам дали искате да продължа така.
Това, което мисля е да направя любовен триъгълник между Лин, Ви и Куки и Ви наистина да се влюби в нея, но не знам дали ще се хареса на вас, затова моля ви помогнете ми да реша и напишете какво мислите в коментарите...
Обичам ви! ❤