True Love

Глава 30

Последния учебен ден настъпи. Повече нямаше да мога да виждам лицата на съучениците си и донякъде това беше добре. Мама точно правеше 20-та ми поредна снимка с роклята ми на стълбите, когато пред къщата спря кола и се чу клаксона.

-Мамо, стига толкова снимки, Джънгкук ме чака.-и точно в този момент и на вратата се позвъня.

Мама изтича по най-бързия начин и отвори вратата преди мен. Джънгкук седеше пред вратата с уникален костюм и прелестна усмивка. Усмихнах му се в отговор и се приближих към него.

-Здравей.-каза ми и ме огледа от главата до петите.-Изглеждаш прекрасно.

-Благодаря! Ти също не си зле.-казах и му намигнах, а той започна да се смее.

-Деца!-извика мама.-Бързо излезте навън, за да ви снимам.

-Мамо!

-Лин, остави жената да ни направи няколко снимки.-прекъсна ме Куки.

Въздъхнах и застанах до Куки. Той ме обви с ръка, придърпа ме към себе си и аз се усмихнах се широко. След това ме обърна с лице към себе си и ме вдигна във въздуха.

-Прекрасни сте! Страхотни снимки!-извика мама.-Хайде вървете сега.

Качихме се в колата, като внимавах да не измачкам роклята си. Той седна на шофьорското място и потеглихме. Пред училище беше пълно с ученици, с уникални рокли и костюми. Все още не можех да повярвам, че това щеше да бъде последния ми ден в тази сграда...

                               ***

Вечерта, Куки ме остави вкъщи.

-Благодаря ти, че точно ти беше тази, с която да прекарам тази незабравимата нощ.-прошепна в ухото ми.-Ще се видим утре, сладка моя. Обичам те!

Бях изтощена и само го целунах по бузата. Влязох и се качих в стаята си.

-И аз ти благодаря.-казах, въпреки че знаех, че няма как да ме чуе...

2 години и половина по-късно:

-Мамо! Подай ми кашона с дрехите!-извиках.

Тя излезе от къщата с кашона в ръце и аз побързах да го взема, преди да го е изпуснала.

-Остави на мен, скъпа.-каза Джънгкук и го взе от ръцете ми.

-Боже, грахче...Все още не мога да повярвам, че се изнасяте заедно...Колко много ще ми липсваш...-сълзите се стекоха по бузите ѝ.

-Хей, мамо...Живеем в един и същи град. Ще идвам да те посещавам постоянно.-прегърнах я.

-А, има и още едно нещо.-каза Куки и двете с майка ми го погледнахме объркано.

Той бръкна в джоба на якето си и извади малка червена кутийка. И в момента, в който наколеничи пред мен, не можах да сдържа сълзите си.

-Знам, че може би прибързвам...но те искам в живота си и не искам да прекарам и дори секунда без теб... Обичам те адски много, Лин и затова те питам дали искаш да се омъжиш за мен?

-ДА, ДА, ДА...Хиляди пъти да...-извиках и чух хлипанията на мама зад мен.

Куки сложи пръстена на ръката ми, скочи и ме прегърна така, сякаш няма да ме види никога повече...

Здравейте!
Следващата глава ще е може би последната за тази история. Още не знам как да я завърша, но ще измисля начин.
Ако желаете в коментарите можете да ми напишете дали ви е харесала историята като цяло.
Благодаря!