True Love

Глава 4

Погледнах го в очите.

-Джеон, не може да си хлътнал...Та аз не знам нищо за теб, а и ти също не знаеш нищо за мен.

-Лин, успокой се! Точно за това съм тук.

-Какво искаш да кажеш?-попитах и започнах да си играя с гривната на ръката ми.

-Искаш ли да излезеш на среща с мен? Така ще можем да се опознаем.

-В главата ми е пълна каша, Джънгкук... Мисля, че ми трябва още време.

-Добре! Имаш цялото време на света! Надявам се това, което решиш да ми се хареса!-той стана от стола си и ме погледна. Бързо отмести погледа си и тръгна.-Лека нощ, Лин!

-Лека нощ, Джънгкук!

Влязох в къщата и когато видях любопитната усмивка на мама ми си прийска да се върна обратно при него и да избягам надалеч.

-Кой беше този сладур? Защо не ни запозна? Защо не ми каза, че си имаш гадже? Използваш ли предпазни средства? Бременна ли си?

-Уоу, мамо! Дай по-бавно!

-Отговори на въпросите ми, Лин!

-Първо: Новото момче, което пристигна днес от Корея. Второ: Не мислех, че е задължително. Трето: Той не ми е гадже. Четвърто: Господи мамо! Девствена съм... Пето: Не, не съм бременна!

-Радвам се за което!-каза тя и отдъхва.-Е...как се казва?

-Джънгкук.-отговорих.

-Сладък е!

-Знам! Но не съм готова да го допусна толкова близо до себе си...

-Лин...всичко, което си мислиш сега е до време. Всичко ще се промени! И не казвай, че не съм те предупредила.

-Какво искаш да кажеш мамо?-попитах без да се замислям над думите й.

-Изглежда добро момче. Ще си промениш мнението...сигурна съм в това.-замислям се.-Гладна ли си?-пита ме.

-Не. Благодаря!

-Добре! Сега се качвай в стаята си. Става късно.

Погледнах екрана на телефона си, виждайки, че е едва 21:46. Влязох в стаята си и включих слушалките в плейъра си. Навих алармата си, за да не се успя. ОТНОВО. Докато слушах любимата си песен заспах.

                                ***

Алармата ми звънна, а музиката ми беше спряла. Все още бях с дрехите от вчерашния ден. Преоблякох се набързо и тъкмо когато отивах към банята, за да измия зъбите си, телефонът ми извибрира в ръката ми. Съобщение от Джънгкук.

Джънгкук: Събуди ли се, кукло?

Лин: Да. Преди 10 минути. Защо?

Джънгкук: Добре! Идвам да те взема.

Лин: Няма нужда. Дженифър ще ме закара до училище.

Джънгкук: Не, няма! Още снощи й писах, че аз ще те взема. Ако ми откажеш сега, ще останеш без превоз и ще трябва да ходиш пеша.

Лин: Добре! Ужасен си!

Джънгкук: Благодаря! Точно заради това ме харесваш.

Поставих телефона в задния си джоб, без да отговарям на съобщението му. Когато измих зъбите си слязох по стълбите. Мама беше в кухнята и закусваше.

-Добро утро, миличка! Искаш ли закуска?-в този момент чух как колата паркира на алеята ни. Извъртях очи и я погледнах.

-Не, благодаря! Джънгкук ме чака.-усетих как се усмихва зад гърба ми.

Обух обувките си и облякох тънко яке, защото навън подухваше лек ветрец. Отворих вратата и излязох навън. Погледнах към прозореца на колата и видях как ми се усмихва самодоволно. Настаних се на предната седалка и се обърнах към него.

-И представа си нямаш как ще си го върна.

-Оу..значи ще си отмъстиш, за дето те карам до училище? Та аз не виждам нищо лошо.-каза той и отново се усмихна.

Погледна към пътя и колата отпраши с мръсна газ.

Здравейте хора!
Дано главата да ви е харесала...
Обичам ви!❤️