True Love

Глава 7

Когато вечерята приключи, нямах търпение Джънгкук да си тръгне. Такива неща наговори на майка ми... Станахме от местата си и Джънгкук помаха на мама.

-Довиждане, госпожо!-каза той и се усмихна престорено.

-Чао, Джънгкук!-извика тя след него.-Много ми беше приятно.

Когато излязохме навън, аз затворих вратата след себе си и го погледнах. Изражението му беше толкова доволно.

-Как можа да наговориш тези глупости на мама? Боже...ти си луд! Тъпкано ще ти го върна.

-Ти да не би да ме заплашваш, Лин?

-Така изглежда.

-Така да бъде! Утре ще дойда да те взема, кукло.-каза и ми намигна.

-Боже...не искам да ме взимаш! По-добре да си хвана автобуса.

-Но Лин...нали майка ти разбра, че сме заедно вече. Няма за какво да се криеш вече.

-Ти си луд! Ненормален! Психично болен!

-Та... както и да е. Утре в 7:30 да си готова!-каза той и тръгна към колата си.

Чакай!-извиках.

-Оо, скъпа...липсвам ли ти вече?-Вече се качваше в колата си.

-Джънгкук!-надигна глава.-Утре е събота.

-Оу...вярно... значи ще прекараме целия ден заедно! И ще те запозная с приятелите си.-той седна на седалката.

-Чакай, какво?-затвори вратата, запали колата и натисна клаксона. Видях как се усмихва, а след това колата изчезна в тъмнината.

Влязох в къщата, а мама ме посрещна на прага. Погледнах я. Разпит.

-Не ми каза, че с Джънгкук сте заедно.

-Защото не сме!-извиках.-Как може да съм с някой, който познавам от едва няколко дни? Той е толкова самовлюбен!

-Ела. Да се качим горе и ще ми разкажеш всичко.

Истината е, че обичах да споделям неща с майка ми. Тя ми даваше съвети и ми олекваше. Качихме се в стаята ми и седнахме на леглото.

-Хайде продължавай.-тя се усмихна.

-Не искам той да ме кара и да ме прибира! Искам си Джен!

-А тогава защо той те прибира щом не искаш?

-Ами не знам. Имам чувството, че има влияние върху мен. Той го казва, а аз се подчинявам...

-Скъпа...днес той ли настоя да влезе вкъщи?-попита и лицето ми се сви.

-Ами...не...

-Тогава как се случиха нещата?

-Има едно момиче Лорен от училище, което го харесва...и това, че се движа с него я ядоса, а той ме защити...каза, че ще ме пази и просто исках да му се отблагодаря.

-Знаеш ли какво сладкишче?-мразех да ми казва така.-Мисля, че той има толкова влияние над теб, колкото и ти имаш над него. Изглежда ми добро момче. Просто отиди утре с него, за да се запознаеш с приятелите му.

-Чула си го?-извиках и започнах да се смея.

-Съмняваш ли се в мен?- тя скочи от леглото и излезе от стаята.

Легнах и не можех да спра да мисля за него. Не знаех каква беше причината да не мога да спра, но предполагам, че утре ще направя нещо, което едва ли ще забравя.

                                 ***

Събудих се в 8:13. Преглеждах социалните мрежи, когато Куки ми писа.

Джънгкук: Събуди ли се кукло?

Лин: Да, преди малко.

Джънгкук: След 30 минути ще дойда да те взема.

Станах и започнах да преглеждам гардероба си. Когато намерих подходящо облекло го облякох отидох да си измия зъбите.

Когато вече бях готова, чух как колата на Куки се задава по улицата ни. Мама се обърна и ме стрелна с поглед, а след това се усмихна. Станах от стола си и започнах да се чудя кои обувки да обуя. Накрая избрах белите кецове на Адидас. Помахах на мама, а след това излязох. Беше слязъл от колата и се беше облегнал на нея. Гледаше ме усмихнато. Тръгнах към него, а когато бях на няколко сантиметра от него преплетох ръце около врата му и разбих устните си в неговите. Очевидно той не го очакваше. Точка за Лин!