True Love

Глава 28

Гледна точка Лин:

В момента, в който колата се скри от полезрението ми се отлепих от прозореца и седнах на леглото. Какво по дяволите му стана... Защо реагира така?

-Лин, закуската е готова!-извика мама от долния етаж. Станах и веднага изтрих сълзите си.

-Идвам след минутка.-провикнах се и се запътих към банята.

Измих зъбите си и бързо намокрих очите си с вода. Изтрих лицето си с кърпа и слязох. Мама беше опекла тостери и ядеше нейния. Седнах и взех моя в ръка.

-Направих и на Джънгкук, но той отпраши още преди да съм готова. Какво стана, да не би да се скарахте?

-Не сме. Каза, че забравил да свърши нещо.-отхапах от сандвича, но нямах апетит и го върнах обратно в чинията. Мама ме погледна въпросително и избързах да измисля някоя лъжа.-Стомахът ми все още се бунтува от снощи, но ще ми мине. По-късно ще хапна.

Станах и се върнах в стаята ми. Преоблякох се с клин и тениска, за да може да ми е по-удобно, а и не ми се искаше да седя цял ден по пижама. Вързах косата си на кок и оправих леглото си, за да мога на се просна отгоре. И точно след около 5 минути телефонът ми изпищя. Съобщение от Джънгкук.

Джънгкук: Съжалявам за преди малко, не искам да се тревожиш и да плачеш, ще ти се реванширам по-късно.

Лин: Какво имаш в предвид?

Джънгкук: Ще дойда да те взема към 19. Обичам те!

Оставих телефона на нощното шкафче и се опитах да не мисля за това, което се случи. Но нямах търпение да стане 19, за да го видя.

***

Минутите се точеха като часове, а вече започвах да губя търпение. Към 18:15 започнах да се приготвям. Изкъпах се, измих си зъбите и накъдрих косата си. Сложих малко спирала, за да продобия приличен вид и се облякох с къс потник и черни дънки, скъсани на коляното. Точно обличах коженото си яке, когато на вратата се звънна.

-Лин! Джънгкук е тук!

Затичах се по стълбите и всичкото напрежение напусна тялото ми, когато видях лицето му. Той хвана ръката ми и ме поведе към колата му. Когато се качихме, той извади черна превръзка от джоба си и я върза на очите ми.

-Хей, какво правиш?

-Не ми задавай никакви въпроси, ще разбереш, когато му дойде времето.

Пътувахме около 5 минути. Той слезе, дойде от моята страна и ми отвори вратата.

-Подай ми ръка и стъпвай внимателно.-каза той.

Слязох и той ме хвана през кръста, за да не се пребия. Ходихме доста, докато Куки не отвори врата и не влязохме в една стая. Отиде зад мен и започна да отвръзва превръзката за очи. Усещах дъха му по врата ми. А когато я свали от очите ми, нямаше как да не се усмихна. Стаята, в която бяхме беше снежно бяла, навсякъде горяха ароматни свещи, а по леглото имаше венчелистчета от рози. Обърнах се с лице към него, а бузите му бяха пламнали.

-Аз...не исках да се случи просто ей така. Исках да бъде специално...

-Невероятно е!-въздъхнах.

-А ти...сигурна ли си, че го искаш? Не искам да те карам да правиш нещо насила...

Без да мисля се хвърли отгоре му. Сърцето ми препускаше като лудо. Съблякох якето му и го хвърли на пода, докато устните ни дори и не се разделяха. Той ме вдигна и ме постави нежно на леглото. Отръпна се и ме погледна притеснено, а след това се насочи към дънките ми. Разкопча ги и внимателно ги изниза от краката ми. Докато Куки разкопчаваше ризата си, аз съблякох блузата си. Той ме погледна за един кратък момент, несигурен дали това, което прави е редно, но аз побързах, хванах го за врата и го дръпнах към себе си. Ръцете ми се озоваха върху дънките му. О, Боже! Разкопчах ги, а той сам ги избута на пода.

-Сигурна ли си?-кимнах и цялата треперех от страх.

Нежно прокара пръсти по бельото ми и го свали надолу. И се започна. Неописуемата болка обзе тялото ми, като гръм от ясно небе. Изгърчих се, стиснах чаршафите и прехапах устните си, за да не изпищя.

-Лин, ще спра... Не мога да те гледам така, боли те.

-Не спирай, Джънгкук... Или сега или никога.

Напрежението между краката ми стана още по-голямо, когато той се забърза.

-Добре, готово... Боли ли те?-попита.

-Всичко е наред. Добре съм, продължай.

Когато той свърши и стана от леглото.

-Съжалявам, че ще те накарам да станеш, но трябва да махнем тези чаршафи.-станах, опитах се да пркрия изражението ми, когато болката се върна. Бузите ми пламнаха от срам, при вида на чаршафите.

-Хей, не се притеснявай, това е напълно нормално.

Той ги махна от леглото и отново легнах, защото нямах сили за нищо. Куки взе завивка и легна до мен, като зави и двама ни. Приближи се към мен и ме прегърна.

-Съжалявам, ако мислиш, че избързахме... Съжалявам и за болката, която ти причиних.

-Куки, всичко е наред. Обичам те!

-И аз те обичам, Лин!

Неусетно и двамата се унесохме и потънахме в дълбок сън.