True Love

Глава 16

Любопитството ми напираше вътре в мен. Исках часът да свърши колкото се може по-бързо, за да поговоря с него и да разбера какво е станало. Погледнах колко е часа за пореден път и видях, че остават 5 минути. Най-дългите 5 минути в живота ми...
Часът свърши, а той скочи от мястото си и се изниза от стаята. Набутах всичките си неща в раницата, колкото се може по-бързо и се затичах след него.

-Джънгкук!-виках, но той сякаш започна да върви по-бързо.-Джънгкук, моля те спри!-и той спря. Обърна се към мен и свали очилата си.

-Какво искаш, Лин? С теб приключихме!-извика в лицето ми, а всички се обърнаха към нас.

-Какво искаш да кажеш? Куки, моля те обясни ми какво се е случило...поне това имам право да разбера...-сълзите се стекоха по бузите ми. Той ме хвана за ръката и ме дръпна към себе си.

-По-добре да излезем навън...-предложи, а аз кимнах.

Излязохме навън. Той ме поведе към най-отдалечената пейка. Стисках ръката му здраво, защото не исках да ме пуска. Когато стигнахме до пейката, седнахме и аз най-накрая пуснах ръката му. Той просто мълчеше и разбрах, че аз трябва да започна.

-Какво е станало с окото ти?-попитах, като посегнах да го докосна, но спрях.

-Татко. Това стана.

-Какво искаш да кажеш? Моля те, Джънгкук...говори с мен...

-След като вие си тръгнахте, той беше бесен. Дойде в стаята ми и се развика...каза, че ако не съм бил аз, сега щял най-накрая да живее щастливо с майка ти...Казах му, че съм влюбен в теб, а в следващия момент бях на земята. Каза ми да седя далеч от теб...защото щяло да стане по-зле...-изслушах го внимателно, дори и се разплаках.

-Съжалявам, Куки! Заради мен баща ти те е пребил...аз...

-Не си виновна ти, Лин. А и това не е нищо...знам на какво още е способен.-нима баща му му е посягал и преди?

-И преди ли ти е посягал?

-Да, но за първи път го прави, докато съм на училище...Плюса в цялата история е, че поне почти целогодишно е на работа и не трябва да се прибира вкъщи.

-Виж...не знам как да ти помогна, но ако нещата излязат извън контрол, можеш да останеш да спиш вкъщи.

-Благодаря, но няма да има нужда! За сега просто трябва да седя далеч от теб докато тази ситуация отмине...Баща ми има хора, които ме следят навсякъде. Няма да се учудя, ако някой ме е видял сега с теб и не му е казал.-мисълта, че трябваше да седя далеч от него ме караше да се чувствам ужасно.

-Ще направя всичко...каквото е нужно, само ти да си добре.-въздъхнах.

-Обичам те, Лин!

Когато го чух да изрича тези думи, сърцето ми се сви. За първи път ми го казваше, а аз просто не знаех как да отговоря. Той хвана лицето ми в дланите си, целуна челото ми, стана и тръгна към училище, а аз гледах как се отдалечава от мен...