True Love

Глава 32

5 години по-късно.

-Джейн! Спри да драскаш стената с тези маркери!-извиках и я взех в ръцете си.-Лошо момиче!-казах и се намръщих, но въпреки това я целунах по челото.

Джънгкук влетя във всекидневната и побърза да я вземе от мен.

-Как е любимото момиче на татко? Как е моята принцеска?-тя започна да се смее.-Пак ли си драскала стената. Мама е ядосана. Не се притеснявай, тя беше ядосана и на мен, когато се запознахме.-той допря устни до нослето ѝ, а аз се усмихнах.-Хей Лин, Джимин ще дойде да ни види след малко.

-Куки! Винаги ми казваш в последния момент. Нямам време да приготвя нещо за хапване. Пък и трябва да изкъпя Джейн.

-Аз ще се оправя с нея, Джимин има подарък за теб. Поръчай пица.

Взех телефона си от кухненсия плот и звъннах, за да поръчам пица. Точно, когато направих поръчката и затворих на вратара се звънна. Отидох, за да я отворя, а Джимин седеше пред мен с широка усмивка и средно голям кашон в ръце. Усмихнах се на нелепата му усмивка казах:

-Хей! Какво си помъкнал?-отдръпнах се от прага и му направих път, за да влезе.

-Нещото, което си искала цял живот.-каза и постави кутията на пода във всекидневната.

-Вече си имам Куки и Джейн.

-Не бе! Помисли си.-и тогава нещо изпищя в кутията.

-Взел си ми кучеее!-изпищях и се хвърлих отгоре му.

Когато се отърва от хватката ми, той отвърза панделката, а аз трепнех в очакване. От кутията излезе малко бяло кученце. А аз веднага го взех в ръцете си.

-Благодаря ти, Джимин. Семейството ни вече има още един член.

-Всъщност трябва да благодариш на Куки. Идеята беше негова. Та, как ще го кръстиш?

-Арчи.-казах и го целунах по главичката.-Сега поне Джейн ще има с какво да се занимава и ще спре да драска стените.

-М да, надявай се.-каза и аз го ударих по рамото.

Куки слезе по стълбите, увил Джейн в малкото ѝ халатче. Тениската на Куки беше мокра, а джинсите му бяха подгизнали. Винаги става така, когато я къпе. Обожавах ги. Обожавах Куки, обожавах Джейн, благодарна съм за приятелите, които имаме и най-вече съм благодарна на майка ми. А сега имаме още едно нещо, за което трябва да се грижим. За малкия Арчи. Малката частичка, която с времето ще стане огромна част от нашия живот. Куки се приближи към мен, а аз ги прегърнах.

-Благодаря ти за всичко! Обичам те.-прошепнах.

-И аз те обичам, любима моя...

И това вече е края, хора! Благодаря, че сигнахте до тук! ❤️