True Love

Глава 6

Усмихнах му се.

-Искаш ли да влезеш? Мама не е вкъщи.

-Да. Защо не?

Аз отключих вратата, а той прекрачи прага. Събу обувките си и пристъпи бавно напред. Минах пред него и се качих в стаята ми, а той ме последва. Седнах в единия край на леглото, а той на другия.

-Благодаря, че ме покани! Не го очаквах.-каза изведнъж.

-А аз ти благодаря за днес. Как само се хвърли на онази хиена..

Той се плъзна по-близо до мен и ме погледна, като облиза устните си.

-Казах ти, че ще те пазя!-той се надвеси над мен и погледна към устните ми. После отново вдигна поглед върху очите ми. Когато се приближи на няколко сантиметра от лицето ми аз се отдръпнах.

-Съжалявам...не мога да го направя!-въздъхнах.

-Друг ли има? 

-Не, не е това...аз просто...-преглътнах усилено.-Аз...никога не съм се целувала с някого...

-Боже, Лин!

-Виж...страх ме е!-извиках.-Страх ме е, че няма да се справя...

-Не мисля, че има нещо, с което не можеш да се справиш. Та ти си добра във всичко.-усмихнах се.

-Не и в математиката!-казах аз, а той се засмя.

Чух как входната врата се отваря и разбрах, че мама си е вкъщи. Джънгкук ме погледна.

-Лин! Вкъщи ли си?-извика тя.

-Да!-станах от леглото и Джънгкук направи същото. Отворих вратата и излязох, а той ме последва.-Здрасти мамо!-казах и влязох в кухнята.

-Хей, скъпа! Ооо!-ахна тя, когато видя Джънгкук да се показва зад мен.-Имаме си гост?

-Здравейте, госпожо! Името ми е Джънгкук.

-Здравей, Джънгкук! Лин ми е разказвала за теб.-каза мама, а лицето ми се изчерви.

-Така ли? Тя не ми е споменавала.-каза той и се обърна към мен със самодоволна усмивка на лицето си.

-Е, Джънгкук...искаш ли да останеш за вечеря? Ще вечеряме суши.

-Не, той не може...-възразих, но той ме прекъсна.

-Всъщност съм свободен цяла вечер. Нямам никакви планове.

-Чудесно! Измийте ръцете си, деца.

Запътих се към мивката и погледнах Джънгкук, като се намръщих, а той ми се оплези.

-Лин, аз ще отида да се преоблека, а вие се настанете удобно.

В мига в който чух вратата да се затваря след мама взех кърпата за ръце и цапардосах Джънгкук по главата с нея. Той се обърна към мен, като се хвана за главата. Хвърли се към мен и се опита да изкопчи кърпата от ръцете ми, но аз бях по-бърза. Отскочих назад.

-Защо го направи?-попита той най-накрая.

-Защото каза на мама, че ще останеш за вечеря и сега тя ще задава въпроси.

-Е и? Ще и дам отговори.

В момента в който видя, че съм се отпуснала, той хвана кърпата и започна да я дърпа. Когато разбра, че няма начин да стане на неговата, той ме хвана през кръста и ме притисна към себе си.

-Какво правиш?-замръзнах на място. Усещах всяка една част от тялото му върху мен.

-Правя това, от което се боиш най-много. Страх те е да обичаш, защото не искаш след това да бъдеш наранена, нали?

-От къде разбра?-усещах дъха му върху лицето си.

Когато тъкмо щеше да ми отговори, чухме стъпките на мама, която слизаше по стълбите. Отдръпнах се, а той разхлаби хватката си. Седна на единия стол, а аз се облегнах на плота.

-Хей, скъпа...защо стоиш там, а не седнеш?

-Реших да те изчакам. При това цял ден седя...писва понякога.-тя се усмихна.

Седнах на стола срещу Джънгкук, а тя започна да сервира. Когато всички седнахме около масата и започнахме да се храним тя попита:

-Как е в новото училище, Джънгкук?

-Ами, както и в миналите...все се учи. Тук обаче има един плюс.-каза той и се усмихна подмолно.

-Така ли?-попита тя.-И какъв е?

-Дъщеря ви.-заяви той и сърцето ми щеше да се пръсне. Замалко не изплюх сушито.

-Оу!-възкликна тя.-Значи между вас има нещо?

Понечих да кажа "не" но той ме прекъсна.

-Да, може да се каже.-отново се задавих с хапката си. Боже ще го убия!