True Love

Глава 8

Когато и двамата останахме без дъх се отдръпнахме един от друг. Той ме хвана през кръста и отново ме дръпна към себе си. Допря челото си в моето и прошепна:

-Сега вече официално ли сме заедно?

-Ще обсъдим този въпрос.-казах и се усмихнах. Той ме пусна и ми отвори вратата на колата, за да вляза. Седнах, той заобиколи и седна на шофьорското място.

-Това не го очаквах!-каза той и въздъхна.

-Е? Как се справих?

-Беше чудесна! Най-добрата!-извика той и двамата започнахме да се смеем.

Тръгнахме и през целия път Джънгкук ме поглеждаше. Когато стигнахме пред огромна къща...бих казала имение, колата спря. Той позвъня на звънеца и вратата се отвори. От къщата излезе високо момче с тъмно-кафява коса. Тръгнахме към него.

-Джеон! К'во става братле?

-Нали ви казах, че ще ви запозная с приятелката си?

-Да...да...ама тя е истинска? Чакай, май имам халюцинации...Джимин!-извика.

-Какво?!?-чу се висок глас от къщата.

-Ела бързо!

-Не мога, опитвам се да мина последното ниво!-Джънгкук започна да се смее, а аз не разбирах какво става.

-Джънгкук си има приятелка! Не мога да разбера дали халюцинирам или е истинска!

-Идвам!-извика момчето от къщата и след няколко секунди се показа. Беше изключително красив. Всъщност и двамата бяха.-Това да не е някаква восъчна фигура?-попита момчето и се приближи.

-Стига сте се шегували идиоти! Това е приятелката ми! Истинска е!

-О, Куки! Май ми се привижда.-обърнахме се и видяхме още едно момче, което идва към къщата.

-Боже...защо не можете да разберете, че си имам приятелка?-това момче също беше много красиво. Косата му беше руса.

-Щом е истинска...тогава защо мълчи?-попита високото момче.

-Защото може би я изплашихте с вашите глупости.

-Здравейте!-казах най-сетне и всички изпищяха.

-Казах ви, че е истинска олигофрени такива!

Видях как момчето, което каза, че съм восъчна фигура се приближава. Избута високото и застана пред мен.

-Здрасти! Аз съм Парк Джимин! Всички ми викат просто Джимин.

-Здравей, Джимин! Приятно ми е!-отблизо изглеждаше още по-добре.-Аз съм Лин.

-Лин...хубаво име!

-Благодаря! Самият ти си много хубав!-в този момент той се изчерви, а Джънгкук започна да се смее.

-Това си го знам.-бузите му все още бяха алено червени. Той погледна към земята и се оттегли. Тогава пред мен отново застана високото момче.

-Здравей, Лин! Аз съм Джин! Красавец съм, а?

-Оу да така е! Вече се чудя защо избързаха да избера Джънгкук.-пошегувах се.

-Това беше гадно!-извика Джънгкук.

-Здравей! Аз съм Техьонг, но всички ми казват Ви.

-Приятно ми е!-въздъхнах.-Как може всички да сте толкова красиви?

-Това си е дарба!-извика Джин и вдигна ръцете си във въздуха.-Но всички знаем, че аз съм най-красивият.-намигна ми.

-Оо стига толкова!-писна Джънгкук.-Да не би да сваляте приятелката ми?

-Ние всъщност не сме заедно.-и тримата избухнаха в смях.-Целунахме се, но още не сме обмислили идеята.

-Значи все още мога да те спечеля?-извика Джимин и отново избута Джин от пътя си.

-Ами...не.-казах. Този път смеха се чу от Джънгкук.

-Ти си измамница!-извика Джимин и тропна с крак.

-Хайде да влезем вътре.-предложи Джин.-Стига сме седяли пред вратата.

-Да, хайде!-въздъхна Джимин.-Трябва да си доиграя играта.

Джин влезе вътре и всички останали го последвахме. Отвътре беше като в палат.