True Love

Глава 13

Гледах с увиснало чене как майка ми подскача от радост. Не ми се щеше да развалям настроението и, защото все още не знаех дали това, което мисля е истина. Преглътнах усилено.

-Хей, сладкишче...знам, че си объркана, но моля те отиди да се приготвиш, че ще закъснеем.

Премигнах няколко пъти, преди да усъзная, че не съм я виждала толкова щастлива скоро. Тя отново се обръща към мен, а аз просто кимнах. Обрърнах се с лице към стълбите и започнах да се изкачвам нагоре. Когато влязох в стаята си, отворих гардероба и започнах да ровя за подходящи дрехи. Единственото, което намерих беше черна рокля, на бели точки. Облякох я и седнах на тоалетката срещу огледалото. Сложих си малко очна линия и спирала, а върху устните си сложих черешов гланц за устни. Навих крайчетата на косата си с машата си и вече бях готова. Върнах се обратно долу.

-Готова ли си?-попита и се обърна към мен.-Боже скъпа, изглеждаш невероятно...-тя се доближи към мен и улови лицето ми с длани.-Знам, че ти е трудно да приемеш това, което се случва след това с баща ти, но аз имам нужда да продължа напред...

-Разбирам те, мамо...Хайде да тръгваме!

Когато отворих вратата, коленете ми омекнаха и не бях готова да продължа. Имах наистина лошо предчувствие за това...Направих още няколко крачки напред и се спрях, за да я изчакам да заключи вратата. В далечината долових фарове на кола и не след дълго такси спря пред къщата. И двете с майка ми се качихме в таксито. Без да казваме адрес, шофьора сам продължи без да обелва и дума.

-Бихте ли казали как е адреса, на който отиваме?-попитах с надежда.

-Съжалявам госпожице...господинът искаше да е изненада. Съвсем скоро ще разберете.

И наистина разбрах...когато таксито спря на мястото на адреса дъхът ми спря. Опасенията ми се оказаха верни...майка ми излизаше точно с бащата на Джънгкук. Слязохме от таксито и тръгнахме към входната врата.

-Скъпа? Добре ли си? Бяла си като платно.-не можех да обеля и дума.-Скъпа, моля те кажи ми какво ти е!

И тогава вратата се отвори от вътрешната страна. Когато видях лицето на Куки ми стана още повече зле.

-Какво по дяволите...-попита Куки.

-Джънгкук?-ахна майка ми и тогава и стана ясно какво се случва...

Наистина ли трябваше да бъда доведена сестра на момчето, в което съм влюбена?