True Love

Глава 31

В деня на сватбата седях пред огледалото с грим, с прическа и се чудех това аз ли съм изобщо. Бях отново в старата си къща. Мама влезе, цялата обляна в сълзи и спиралата беше започнала да се стича по бузите ѝ.

-Мамо...недей да плачеш.-успокоявах я, като се опитвах да сдържа моите собствени сълзи.

-Грахчето ми взе, че порасна...-започна да говори, но беше прекъсната, когато на вратата се почука.

-Влез!-извиках. Вратата се открехна и видях нежното лице на Тае.-Оу...Тае, здравей...

-Здравей, исках да те поздравя.-мама се усмихна и излезе, оставяйки ни сами.

-Благодаря! Не те очаквах тук, мислех, че си с Джънгкук.

-А не...този го виждам всеки ден, сега вече мога да отида и да му кажа колко красива е булката му.-усетих горещината, която се разпространяваше по лицето ми и се усмихнах.

Станах от стола и едва нe се спънах в огромната си рокля. С мама и Джен избрахме най-голямата. Обърнах се с гръб към него и казах:

-Би ли закопчал ципа на роклята ми. Не мога да го достигна.-той се приближи и усетих пръстите му върху кожата ми, вдигащи ципа.-Благодаря! Имам и още една молба.

-Каквото пожелаете, милейди.-засмях се.

-Тъй като нямам баща, а ти си най-близкото момче до мен, след Джънгкук...Питах се...

-С удоволствие ще те придружа до олтара Лин.-прегърнах го.-Ще тръгваме ли.-попита ме, а аз кимнах.

Взехме мама и Джен, качихме се в колата на Ви и потеглихме. Сватбата беше на един огромен площад, заобиколен от два големи фонтана. Между местата, на които бяха насятдали гостите имаше изпънат огромен бял килим, а точно отсреща беше той. Човекът, с когото щях да прекарам остатъка от живота си. Преди да слезем от колата, Джен ми подаде букета. Ви дойде и ми отвори вратата и аз излязох. Очите на Джънгкук веднага ме фокусираха и се впериха в мен. Мама и Джен заеха местата си, а Тае ме хвана под ръка.

-Не си усещам краката...-прошепнах.

-Всичко ще е наред.-отвърна той.

А когато очите на всички се впиха в мен и краката ми започнаха да треперят още повече, се успокоих само като погледнах него. Тае ме пусна, а аз застанах срещу Куки. Усмихна ми се, а аз отвърнах. И тогава той погледна Джимин и му кимна.

-Днес сме се събрали тук, за да венчаем тези млади хора. Нека първо да чуем обетите ви.

Джънгкук ме погледна и започна да говори нежно и бавно.

-Когато те видях, не знаех нито името ти, нито знаех, че ще се влюбя така безусловно в теб. Ти, внесе в живота ми щастие и държеше ръката ми, когато нямах желание да продължа напред. Беше до мен дори, когато се държах като задник и дори когато ти казах, че не мога да бъда с теб. Точно за това ти благодаря. Благодаря ти, че не се отказа от мен. Не се отказа от НАС.

Той се дръпна назад и знаех, че е мой ред. Избърсах насълзените си очи и започнах с треперещ глас:

-Помня денят, в който те видях за първи път. Беше ужасно красив и всички момичета бяха в краката ти. И за секунда не предполагах, че точно ти, който може да има всичко, ще избере мен... Ти ми показа, че винаги има надежда, дори и когато си мислим, че няма такава. Показа ми слънцето в тъмнината. Обичам те, защото ми показа какво означава думата "любов"...-когато отделих очи от Джънгкук, всички гости бяха започнали да плачат, включително и аз и той. Джимин пристъпи напред.

-Ти, Джеон Джънгкук, приемаш ли Лин Купър за твоя законна съпруга, да я обичаш и да я подкрепяш докато смъртта ви раздели?

-Да!-извика той.

-А ти, Лин Купър, приемаш ли Джеон Джънгкук за твой законен съпруг, да го обичаш и да го подкрепящ, докато смъртта ви раздели?

-Да!-той ме сграбчи и ме целуна.

-Да, Джънгкук...можеш да целунеш булката... Защо ли трябваше да ме питаш....-каза Джимин и двамата с Куки се отдръпнахме и започнахме да се смеем.

Очевидно, че това няма да е последната глава. Ще има още една, в която ще ви разкажа за живота на Лин и Куки след няколко години. Ако имате някакви идеи, можете да ги споделите в коментарите, ще се радвам да видя и вашето мнение. ❤️