Лин е обикновено 18 годишно момиче, но с появата на новото момче в класа й, живота й се обръща с главата надолу. Сладък, умен и красив, Джънгкук се появява в живота на Лин като гръм от ясно небе. Само за един ден, Джънгкук се влюбва в Лин и е готов...
Прекарах целия следобед с Ви. Той е едно невероятно момче. Докато бях с него дори и не се налагаше да мисля за Джънгкук. Когато се прибрах, си взех горещ душ и си легнах. Започнах да чета книга, когато телефона ми извибрира върху нощното шкафче до мен. Взех го, видях, че имам 2 нови съобщения от Техьонг.
Тае: Хей, искаш ли утре да ходим заедно към училище?
Тае: Ако се съгласиш на предложението ми, трябва да ми кажеш, за да знам в колко да дойда да те взема.
Лин: Съгласявам се на предложението ти хаха.
Тае: Радвам се, ще те взема в 7:30, лека нощ!
Лин: Лека нощ и на теб!
Усмихнах се, настроих алармата си за 7, за да успея да се оправя на време и върнах телефона си обратно на нощното шкафче.
На сутринта станах малко, преди алармата ми да ме събуди. Почти цялна нощ не можех да спя, поради необяснима причина. Във времето, през което трябваше да се оправям, измих зъбите си, изправих косата си с пресата си, сложих малко спирала на миглите си и се облякох.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязох в кухнята, където майка ми ми беше оставила купичка с мляко и зърнена закуска. Не бях много гладна, но все пак изядох набързо съдържанието в купичката. Точно в 7:30 пред къщата ми спря кола и свирна няколко пъти. Отворих вратата и когато видях колата на пътя дъхът ми спря. Колата му беше сиво Ламборджини Венено. Вратите на колата се отвориха и аз се качих вътре. Тае се обърна към мен, намигна ми и се усмихна.
-Какво ще кажеш за возилото ми?
-Ламборджини Венено? Сериозно? По дяволите какви се тези коли? До вчера Джънгкук ми се появяваше тук с Форд Мустанг...Какво ли ще си помислят съседите?
-Че гаджетата ти се добре спонсорирани.-той отново се усмихна обърна се към пътя и потеглихме.
Караше толкова бързо, че на няколко пъти едва не се изпуснах. Когато спряхме пред училище, разбира се всички погледи бяха в нас. Видях Джънгкук, който се беше облегнал на колата си и разговаряше с Джимин. Когато ни видя той погледна Ви с ядосано изражение.
-Хей, Лин. Сега се връщам!-Тае тръгна към тях, а аз кимнах.
Гледна точка Джънгкук:
Как смее този кретен да я докара до училище с шибаното Ламбо. Той се приближи към мен, а Джимин се отмести настрани.
-По дяволите човече, защо ме гледаш така? Ти си този, който ме накара да я разсейвам от теб.
-Да, но вече не искам да правиш каквото и да е свързано с нея. Вече не ме е грижа какво ще направи баща ми. Аз я обичам и няма да седя далеч от нея, само заради онзи педал.
-Ето това е моя човек!-извика Тае, прегърнах го и му благодарих.
Тръгнах към Лин, а тя се усмихна широко, затича се към мен и се хвърли върху мен. Стиснах я толкова силно, че не исках да я пускам. Не исках този момент да свършва.
-Обичам те!-прошепнах в ухото й.
-Ами баща ти?
-Не ми пука!-казах и я целунах. Когато лицата ни се отдръпнаха едно от друго тя ме погледна и каза:
-И аз те обичам, Куки...
Хейййй! Тъй като повечето от вас не искаха да има любовен триъгълник, аз ви послушах и сега можете да се радвате на Лин и Джънгкук хаха. Благодаря на всички, които коментираха предната глава и ми помогнаха да реша какво да правя с историята си! ❤❤❤
