True Love

Глава 2

Взех си хамбургер и портокалов сок. Седнах на маса близо до прозореца. Взех хамбургера и отхапах. Взирах се в минаващите хора извън училището и не усетих кога на другия стол е седнал някой.

-Здрасти!-каза отсрещния глас. Обърнах се и видях лицето на Джънгкук.

-Хей!-отвърнах.-Да не би да ме следиш?-попитах и се усмихнах.

-Да! Планирам да те отвлеча и да си те гледам в килера.-пошегува се той и започна да се смее.

-Хаха колко смешно!-усмихнах се.

Той ме погледна, като отхапа от храната си.

-Аз ще тръгвам, но ти не си и помисляй, че ще се отървеш от мен!-усмихна се, намигна ми и се оттегли от масата.

Усетих как цялото ми лице се изчервява. Изпих сока си и станах от стола си. Запътих се към изхода на столовата.

-Лин!-извика женски глас зад мен. Обърнах се. Зад мен стоеше момиче, с което никога до сега не бях разговаряла. Може би защото всички ме мислеха за смотана.

-Ам...ти знаеш името ми?-тя се усмихна без да отговори на въпроса ми.

-Както и да е...исках да разговаряме относно Джънгкук.

-Какво има да говорим?-попитах и присвих очи.

-Ами видях, че си говорите и реших, че можеш да му кажеш някоя добра дума за мен...

-Не мисля, че мога да го направя, защото аз изобщо не познавам това момче..

-Оу моля те! Нали видях как ти се усмихваше...

-Съжалявам не мога!-обърнах се и излязох.

-Кучка!-извика Лорен зад мен.

                                ***

Бях легнала на чина в кабинета по география и чаках часа да започне. Беше ни последният час. Усетих нечие присъствие до мен и надигнах главата си.

-Носят се слухове, че ме пазиш само за себе си.-каза той и в крайчетата на устните му започна да се оформя усмихва.

-Грешно си чул!-отвърнах.

-Ех...колко жалко...зарадвах се като чух. Сега разби мечтите ми...

-Не се мисли за забавен, Джеон!

-Но аз съм забавен!

-Млъкни!

Той се ухили, а аз отново забих глава в чина. Неусетно съм заспала.

-Лин? Ехоо...Лин! Хайде де! Земята до Лин!-надигнах се и видях Джънгкук.

-О Боже мой! Заспала ли съм?

-Да, кукло! Хайде ставай, аз ще те откарам вкъщи.

-Дженифър сигурно ме чака.. обикновено тя ме кара.

-Не те чака. Казах й, че аз ще се оправя и тя си тръгна.

-Как е могла да ме остави с теб?!?-скръстих ръце пред гърдите си. Той ме гледаше злобно, а аз не ставах от мястото си.

-Лин, хайде стани най-накрая! Писна ми да вися тук!

-Няма!

-Тогава не ми оствяш друг избор!-извика той.

-Чакай? Какво?

Докато се усетя, Джънгкук ме беше вдигнал на рамото си и ме мъкнеше към изхода на училището. Отпред имаше ученици, които имаха допълнителни часове и още не си бяха тръгнали, включително и Лорен. Всички бяха вперили погледите си в нас.

-Пусни ме горило!- извиках и той ме плесна по дупето.-Мамка му, прекали!

-И какво ще направиш?-попита ме той, като започна да се смее.

-Ще извикам, че си изнасилвач и ме отвличаш!

-Добре де!-той ме постави внимателно на земята.-Тъкмо беше започнало да ми харесва.-отвърна той и ми намигна.

-Ти си отвратителен!-извиках и се обърнах с гръб към него.

-Сякаш не ти хареса...-прошепна в ухото ми и ми отвори вратата на предната седалка.

Отново усетих как горещината се разпространява по бузите ми и сведох глава. Качих се в колата. Джънгкук ме погледна, и когато видя лицето ми се усмихна. Побърква ме!

Здравейте!
Искам да благодаря на няколко от вас, които обърнаха внимание на първа глава. Дори и няколко човека, вие ме накарахте да изпищя от щастие. Буквално.
Благодаря ви!❤️