True Love

Глава 29

Събудих се от ужасната вибрация от телефона ми. Надигнах глава и се огледах. Първоначално не усетих къде точно се намирам, но след това си спомних всичко. Погледнах Джънгкук, който спеше толкова дълбоко, че слюнката му се стичаше и дори не отразяваше вибриращия ми телефон. Надигнах се, пресегнах се и го взех. Беше майка ми. Всичко беше окей, докато не видях колко всъщност беше часа и колко пропуснати обаждания имах, тялото ми се скова. Дишането ми се ускори, а сърцето ми се забърза, сякаш съм на рали. Посегнах към Куки, за да го събудя, но телефона ми звънна отново.

-ДЖЪНГКУК!-извиках и той скочи като ожилен.-Майка ми...тя ми е звъняла над 10 пъти...какво по дяволите да ѝ обяснявам...

-Дай ми телефона.-той взе малкото устройство от ръката ми и вдигна, като сложи пръст на устните си, за да мълча. В момента, в който прие повикването започнаха крясъци и аз запуших ушите си.-Госпожо, аз съм Джънгкук.-започна той.-Съжалявам, че ви претиснихме така, но ми се обадиха от вкъщи, че прислужницата не била добре и трябваше да се погрижа за нея. Лин пожела да дойде с мен, а телефонът ѝ нямаше батерия. Сега видяхме, че сте звъняла толкова пъти. Да, съжаляваме, знам, че трябваше да се обадим, но в бързината не се сетихме. Да, госпожо. Добре, веднага ще я докарам.

Той затвори и ми подаде телефона. Погледнах го притеснено, а той ми се усмихна и стана.

-Не се тревожи всичко е наред. Само ме остави аз да говоря като стигнем, а ако те пита нещо след това кажи, че тази жена означава наистина много за мен и съм бил много разтревожен.

-Как го правиш?-попитах.

-Кое?-отвърна, докато се обличаше, а аз станах, за да направя същото.

-Измисляш такива изпипани лъжи, че в някои моменти дори и аз ти вярвам, въпреки че знам, че не е истина.

-С баща като моя, винаги трябва да съм подготвен да измисля някоя лъжа. А и отскоро Лилия е бременна, затова от време на време ѝ се гади и не се чувства добре. Така, че свързах 2 и 2 и се получи.

-Бременна е, наистина ли?

-Да. Мисля, че трябва да я освободим от работните задължения и да намерим някой нов човек. Обичам я много, но се притеснявам за нея. Седи сама в тази празна къща, а ако се случи нещо, няма никой наблизо.

-Куки, това е бременност, не е грабеж.

-Хайде да вървим, почти 2 часа е.-каза и излязохме от хотелската стая.

Когато излязохме и от самия хотел, се качихме в колата на Куки и потехлихме.

-Как се чувстваш...след...нали се сещаш какво...-попита, без да отделя поглед от пътя.

-Куки, не се притеснявай. Чувствам се прекрасно и не съжалявам за нищо.-той се усмихна.

-Надявам се и ти да не ставаш изпипан лъжец като мен.-каза и започна да се смее.

-Аа не. Това го умееш само ти.-и аз започнах да се смея заедно с него.

В момента, в който спряхме пред къщата ни, лампите се светнаха и мама изскочи през вратата. И двамата с Джънгкук слязохме от колата.

-Не знаеш колко много ме изплаши, от сега нататък искам телефона ти винаги да е зареден и винаги да го проверяваш, ясна ли съм?-извика мама.

-Да, мамо...Съжалявам.

-Джънгкук, миличък, как е помощницата ви?-обърна се тя към Куки.-Какво стана?

-Бременна е, а много често ѝ прилошава...Страх ме е да я оставям сама, защото няма никой в къщата и аз трябва да се грижа за нея, докато е на работа вкъщи.

-Разбирам те. Много мило от твоя страна, но от следващия път се погрижи и аз да разбера къде сте и колко ще се забавите.

-Да, Госпожо. Лека вечер.-каза той и отново се качи в колата, а аз и мама се прибрахме. Боже за кой ли път ми спасява задника...

Здравйте!
Смятам скоро да завърша тази история, защото много се проточи, а и нямам и идеи как да я продължа. За тези, които въпреки това харесват това, което пиша, след около 2 седмици ще кача глава от нова история.

За съжаление не е свързана с БТС, но искам да опитам да напиша нещо ново и смятам, че трябва да ви кажа.